Зимата дойде! Ах, каква зима ставало тук! Вятърът няма къде да се спре! А дърветата...те чак плачат от студ. Сълзите им замръзват по клоните!
Иглика отиваше на работа, внимателно стъпваше. Всяка крачка беше като в минно поле. Ако не внимава, ще падне! Под снега имаше лед...
По опустялата улица вървеше само един мъж. Той спираше пред всеки електрически стълб, прегръщаше го, като че ли му говореше нещо,и после отново продължаваше до следващия стълб...Вървеше странно. От стълб до стълб!
– Сигурно е пиян, а от пияните и кучетата бягат! - помисли си Иглика, но когато се изравни с него, го позна, бяха колеги.
– Опора ли търсиш в стълбовете?- попита с подигравка тя.
– Не Иглика. Прощавам се!
В очите му имаше сълзи, но Иглика си мислеше, че те са от студа.
– Дедите ми са родени тук, децата ми са родени тук, всяка година по празниците се играеха хора, виеха се ръченици заедно, баща ми рецитираше тук, на площада Смирненски и Вапцаров, с патос, с любов...Аз помагах на дядо си когато пиеше вода. Н ...