muhaninja (Кирил Ганчев)
226 929
14.01.2015 г., 20:43 ч.

Простички мисли на един обикновен човек - 7 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1415 0 12
4 мин за четене

Умът е най-мощното оръжие. Всяка победа, извоювана с него, е триумф за Човечеството.

 

 

Не бъркай свободата на словото със свободията да словоблудстваш!

 

 

Световният информационен поток прилича на система от криви огледала отразяващи "действителността". Единственото на което вярвам, са камъните, с които троша всяко едно от тях, за да прозра Истината, скрита зад фалшивите отражения...

 

 

В буйния информационен поток се давят само онези, които не могат да плуват между редовете...

 

 

Две неща са наистина съвършени на този Свят - водната капка и детската душа...

 

 

Светлината живее там, където има Любов. Нека сърцата Ви бъдат неин дом...

 

 

Понякога Животът прилича на футболен мач между отборите на Любовта и Омразата. С тази разлика, че през второто полувреме не си разменят половините от игрището, а отборите...

 

 

С течение на времето настиваш все по-често...

 

 

За правописните грешки в житейския си разказ всеки си е виновен сам. Другите са поправими...

 

 

Преди всяка война Светът винаги прилича на кошница с яйца, която пада от висока сграда върху тротоара. Всички със затаен дъх отброяват мъчителните секунди на полета ù преди сблъсъка.

 

 

ОБЩЕСТВО ОТ КОЛЕКЦИОНЕРИ НА МОНЕТИ

Монетата има две лица. Виждаш това, което е отгоре, знаеш номинала ù и не поглеждаш отзад. Дори не те интересува какво има изобразено на гърба. Така е и с обществения строй. Не се вълнуваш от скритото зад излъсканата му фасада до мига, в който нещо не те издразни, засегне или се опита да те убие. Тогава се заглеждаш в монетата и забелязваш, че тя има и дебелина, дори нещо повече - на някои монети, върху тази тясна лентичка се мъдри текст, който не си виждал никога. Но си го носил в джоба си, бил си част от посланието му. Това не те прави съучастник с написаното там, ако то не ти харесва - не си го видял. Но си го носил. Така е и с разделението в обществото - омразата е изписана от някого върху дебелината на монетата. На тази монета, която носиш всеки ден в джоба си. И когато веднъж решиш, да хвърлиш "ези", или "тура", вероятността тя да застане на тънката си страна е нищожно малка. Но ето, че се случва. Тогава кое е лицето на монетата? И какъв е всъщност нейният истински номинал?

 

 

Песимистът е човек, чиято религия е отчаянието...

 

 

Колко смъртоносна може да бъде понякога липсата на чувство за хумор...

 

 

Чувството за хумор е безценен дар, но и наказание същевременно. Един ще бъде възхитен от него, друг ще се почувства засегнат или омерзен, трети - няма да го разбере. При всички положения обаче, си струва човек да го пази, развива и обогатява, защото според мен, няма по-добро лекарство срещу душевните болести от смеха, от усмихнатия ум, който прави на трески всяка ментална преграда, създадена умишлено или не от един обществен строй. 

 

 

Злите персонажи от карикатурите управляват Света. Оттам идва непоносимостта им към карикатуристите.

 

 

Когато човек спре да мисли, започва да стреля по онези, които все още могат да го правят.

 

 

Вероятно у нас дреме един "ген на жестокостта", ако мога образно да го нарека така. Той ни кара да се избиваме дори безпричинно понякога. Мисля, че Нобеловата награда за мир, трябва да се даде на оня учен, който успее да намери противодействие на този "ген", както и да създаде ваксина срещу проявленията на безчовечност...

 

 

Учудващо е, как след такова дълго и мъчително боледуване, свободата на словото в България още е жива.

 

 

Главно действащо лице в древногръцката трагедия е хорът, в българската - Народът.

 

 

Нашата действителност наистина е толкова уродлива, че дори задниците в политиката биват възприемани като официални лица.

 

 

Исторически погледнато, най-бързо разпространяващият се вирус в историята на Човечеството, това е омразата. Пандемиите вследствие на това са безбройните кръвопролитни войни като парадоксалното при тях е, че загиват предимно незаразени хора. Затова си мисля, че най-важната лична хигиена е тази на ума. Успееш ли да го опазиш чист и здрав, то и резултатите от неговото действие и въздействие ще бъдат добри, или поне няма да вредят никому. 

 

 

В последно време репортерските включвания изядоха хляба на хумористичните предавания. 

  

 

Човек трябва да внимава къде блее. Все пак сме в годината на Овцата.

 

Кирето, 16.12.2014 – 14.01.2015 г., Бургас

 

 

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ти, Коце за чудесния поздрав! Здраве, вдъхновение и упорство Ти пожелавам! Светлина и силен дух във всяко начинание!
  • Честит рожден ден, уважаеми г-н Ганчев! Да сте жив и здрав!
  • Поздрави, Ивон!
    Щеше да е наистина хубаво, ако има Нобелова награда за човечност. Вярвам, че и това ще се случи един ден, но все още има да извървим дълъг и вероятно кървав път. Не сме готови...

    Роси,
    спре ли човек да разсъждава върху нещата, които се случват, върху причините и следствията, той заприличва на ракова, агресивна клетка, готова да атакува във всеки един момент останалите части от организма на който самият той е принадлежал доскоро...
    Хуморът, самоиронията и чувството за мярка, са много важни части от системата за запазване на душевното здраве.
    Поздравче!

    Чест и почитания, братко Макбъч! You Will Never Walk Alone!
    Следваме девиза на любимия отбор и не се предаваме никога, защото най-доброто предстои!
  • "Когато човек спре да мисли, започва да стреля по онези, които все още могат да го правят." Поздрави и от мен, Кире!
  • За Нобеловата награда, ще гласувам с две ръце! С поздрави, Кире!
  • Поздрави, Кире! Остроумен и мъдър както винаги!
  • Ани / Анабел/,
    права си, не само е насрещен, но е придружен с градушка, гръмотевици и душевни пожари. За съжаление, последните изпепеляват не гората от проблеми, а красивите спомени. Трябва доколкото може, да пазим хубавото време вътре в нас.
    Поздравче!

    Жанет,
    старая се да обогатявам моето така, че да не ограбвам това чувство у другите. И наистина се усмихвам в ума си.
    Сърдечен привет1

    Сър Димитри,
    сатиричен дотолкова, че не го правя със сатъра, а боцвам човешката глупост лекичко с бодил от акация. Когато се наложи, може да използвам и стръкче коприва, но тя е полезна за здравето. )
    Наздраве от мен!

    Светле,
    както винаги съм твърдял, ако си говориш сам, много е важно какво си казваш. Започнат ли дори вътрешните ти гласове да искат да напуснат главата ти, спукана ти е работата.
    Поздравче и на Теб!

    Анита,
    миролюбив съм, но към хората, които имат смелостта да се шегуват със себе си. Към другите съм леко ироничен, но в рамките на здравия разум - нещо като съседски поздрав между граничари през браздата.
    Добре дошла си винаги!

    Мартинка,
    умът трябва да е като дъвка, но да не се лепи по дрехите на другите, а дори да е нещо подобно на добродушното желе "флабър", отскачащо от всичко, до което се докосне с усмивка, добронамереност и готовност за игра като малко коте.
  • Поздрави за остроумието!
  • "Когато човек спре да мисли, започва да стреля по онези, които все още могат да го правят."

    Ако знаеш само колко си безпощадно прав!
  • С течение на времето настиваш все по-често...

    За правописните грешки в житейския си разказ всеки си е виновен сам. Другите са поправими...
    Браво на теб, Кирил!!!
    Самое важное — не то большое, до чего додумались другие, но то маленькое, к чему пришел ты сам. Харуки Мураками
  • "Чувството за хумор е безценен дар, но и наказание същевременно. Един ще бъде възхитен от него, друг ще се почувства засегнат или омерзен, трети - няма да го разбере. При всички положения обаче, си струва човек да го пази, развива и обогатява, защото според мен, няма по-добро лекарство срещу душевните болести от смеха, от усмихнатия ум, който прави на трески всяка ментална преграда, създадена умишлено или не от един обществен строй".
    За съжаление, понякога хуморът е смъртоносен...
    По-добре сатиричен... отколкото безличен!!!
  • Ей тази най ми легна на сърцето:
    "Чувството за хумор е безценен дар, но и наказание същевременно. Един ще бъде възхитен от него, друг ще се почувства засегнат или омерзен, трети - няма да го разбере. При всички положения обаче, си струва човек да го пази, развива и обогатява, защото според мен, няма по-добро лекарство срещу душевните болести от смеха, от усмихнатия ум, който прави на трески всяка ментална преграда, създадена умишлено или не от един обществен строй."
Предложения
: ??:??