***
… някога тя бе добре.Говореше,смееше се и се радваше на детството си…
Последните месеци бяха трудни, майка й се разболя. Незнайно защо не и казваха от какво е болна. В главата на Каси изникваха въпроси, чийто отговор не бе сигурна, че иска да узнае - “Защо ходят толкова често до София? Нещо не е наред... знам, че са и правили операция, но защо?! Каква е тази страшна болест? Химеотерапия?! Какво, за Бога, става тук?!” Нещата ставаха все по-сериозни. Преди 3 дни на посещение в болницата сестрата случайно каза: “…с този счупен гръбнак няма как да се прибере…”
Очите на Каси потънаха в сълзи. Горещи сълзи, които се стичаха по детското й лице. Гледайки майка си на легло, отслабнала и изнемощяла, знаейки, че не може да й помогне. Това я убиваше бавно и болезнено. Единственото, за което мечтаеше, бе отново да са щастливо семейство. Както когато бе на 10 и я учиха да кара ролери на улицата пред блока.
Днес Каси отново отиде до болницата, за да види как е майка й… изкачи стълбите до 2-я етаж ...