Тотю не беше палаво дете. Дружеше с околните деца понякога някак предпазливо, очаквайки да се случи нещо необяснимо, странно. Да, по-скоро беше малко странен, с ококорени очи оглеждаше всеки детайл. Най-много му се отдаваше математиката, но харесваше историята, особено тази за Втората световна война.
В девети клас се източи на височина и стана привлекателен, светлите му коси и черни очи придаваха сила на характера.
Семейството му бе обикновено, работническо, имаше и две сестри по-големи от него. Едната - омъжена , другата - постъпи в университета.
Мечти имаше, но бяха обичайните, да учи, работи, да създаде семейство. Бяха някак леко неясни, флегматични.
В един делничен ден, май в сряда, Тотю се връщаше от училище. Листопадът беше настъпил и листата изглеждаха като рисувани, направили тънки разноцветни килими. Хладнееше, облаци съпътстваха тишината. Когато зави зад ъгъла, чу изведнъж силен шум и момичешки писък. Видя двама младежи да дърпат едно момиче. Не ги познаваше, но тя неистово и ...