Прозорецът на стълбището на неговия етаж бе затворен. Побесня. Мразеше да е затворен. Цяло лято никой от съседите не го затваряше, но есента дойде и някой започна да го затваря.
„ - Нахалство, прости селяни, да си затварят прозорците на своите етажи -изсъска наум и със замах го отвори широко. „
Влезе в асансьора и се прехвърли мислено в офиса на омразната фирма и предстоящия гаден ден.
***
Беше от Кочериново, женен с едно дете- момче. Жена му бе мила, разбрана и красива. Той също бе красив мъж, не му липсваше самочувствие. Рус, висок, широки рамене и смяташе, че напълно заслужава красива жена. Живееха в бащината му къща с голям, зелен двор, овошки отзад, рози и камениста пътека пред входа. Родителите му и тези на жена му бяха на гурбет от години. Пестяха всяко евро и не се бяха връщали отдавна. Така разполагаха с цялата къща.
Когато се ожени имаше работа в една фирма, но поръчките намаляха и парите също. Жена му скоро остана без работа. Майка му и тъщата пращаха пари, но все не му стиг ...