Прозорецът на стълбището на неговия етаж бе затворен. Побесня. Мразеше да е затворен. Цяло лято никой от съседите не го затваряше, но есента дойде и някой започна да го затваря.

„ -  Нахалство, прости селяни, да си затварят прозорците на своите етажи -изсъска наум и със замах го отвори широко. „

     Влезе в асансьора и се прехвърли мислено в офиса на омразната фирма и предстоящия гаден ден.

                                                                                          ***

     Беше  от Кочериново, женен с едно дете- момче. Жена му бе мила, разбрана и красива. Той също бе красив мъж, не му липсваше самочувствие. Рус, висок, широки рамене и смяташе, че напълно заслужава красива жена. Живееха в бащината му къща с голям, зелен двор, овошки отзад, рози и камениста пътека пред входа. Родителите му и тези на жена му бяха на гурбет от години. Пестяха всяко евро и не се бяха връщали отдавна. Така разполагаха с цялата къща.

   Когато се ожени имаше работа в една фирма, но поръчките намаляха и парите също. Жена му скоро остана без работа. Майка му и тъщата пращаха пари, но все не му стигаше тази помощ. Отгоре на всичко майка му започна да мърмори в почти всяко чуване по Скайп, че щом жена му е без работа, поне да забременее и да роди, за да  има за какво да стои по цял ден вкъщи.

    Когато фирмата затвори настана смут в семейството. Всички се притесниха. Той, не особено.

    - Братовчед ти печели много, ще говоря с него да те вземе на работа – отсече един ден баща му направо. По цяло лято съм го гледал наравно с тебе. В моя двор израсна.

    Така и стана. Братовчедът го прибра в София, после купиха апартамент в хубавия квартал" Р"., озеленен, с магазини, близък парк. Неговите и на жена му родители дадоха всичко, което бяха спестили.

    -  Сега ,сине, се нареди , пък и дано и жена ти се успокои и забременее най – после - пожела майка му.

   Настаниха се, всичко беше ремонтирано, обзаведено с нови мебели,жена му веднага забременя. И работата при братовчеда му хареса първоначално. Но пусти съседи. В панелката  ги чуваше и виждаше постоянно. Не бе свикнал да търпи чужди хора.

   Сутрин като тръгваше за работа, отваряше вратата и излизаше на задушното стълбище. Веднага отваряше прозореца. Липсваше му двора на къщата. Това искаше да види, като отвори вратата.

   Животът му потече монотонно – работа – вкъщи, вкъщи – работа. Жена му роди още едно момче и настана едно реване, една ревност от баткото, крясъци, удари с  топка в стените, тръшкане, препирни с жена му. Съседите любезно се усмихваха и пожелаваха малкият да спре да плаче, а баткото да се успокои. Жена му започна много да се притеснява и когато срещнеше съсед, все се извиняваше. А той все повече се изнервяше, не можеше да отговори на завишените изискванията в работата, намрази и работа и братовчед си.

                                                                                   ***

          Една вечер  на  стълбите срещна  съседката от апартамента в ляво.

          - Господине , моля ви да не оставяте прозореца отворен денонощно. През отоплителния сезон не е редно. Сградата се преохлажда и сметките се повишават.

                - Не го оставям денонощно – злобно отвърна.  Отварям само на моя етаж.

                - Така е, но и за асансьора не е добре – отвърна спокойно съседката и си влезе у дома.

          Той я изчака да затвори вратата и веднага отвори прозореца. Толкова се вбеси, че изрече мислите си на глас :

             - Селяни,те ще ми кажат какво се прави, аз съм си топлоизолирал апартамента отвътре - избълва озлобен.    - Какво ми пука за  вашите сметки.

Направо се тресеше от яд. Дори и не забеляза отворената врата на средния апартамент.

          По- късно, след като изгледа филма и жена му заспа с децата, излезе на стълбите с отверка  и пак полудя като видя прозореца затворен. Отвори го и с отверката счупи горната панта. Вече прозорецът не можеше да се затвори.

            - Ха, така – просъска – нека да видим как ще го затворят.

                                                                                      ***

         След два дни прочете съобщение за общо събрание на входа. Първа точка бе за повредения прозорец.  Домоуправителят каза, че веднага ще го ремонтира за сметка на общата каса, но понеже във входа не влизат външни хора за следващата повреда ще бъдат отговорни живущите на етажа. Всички го подкрепиха и всеки изгледа по свой си начин гражданина от Кочериново.

                                                                                       ***

       Цяла зима прозорецът стоеше затворен.