Психо
Психо
Пустота...
Безвремие...
Океан от празни чувства...
Буря е!!!
Нищета...
Неопределеност...
Давя се...
Умирам ли?
Щастлив съм!!!
Непозната и неизразявана емоция - умирането... прекрасно е...
Звън, звънец... събудих се - вали навън.
Отново реален, сдържан и непоносим,
облечен... сух... средностатистически безразличен
... аз бодро крача... все още щастлив –
Видях смъртта и тя е приятна, мила, утоляваща...
Дори по-приятна от теб, непознати човеко, движейки се срещу мен като връхлитащо ме цунами по тротоарите!!!
Дори по-приятна от вас, симпатична мадам, дори по-приятна от всичко, от всички.
Безкрайно щастие в тъмнина, в която всички грозни картини са невидими, всички звуци компрометирани...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юнеско Чомски Всички права запазени
