exuded (Владимир Георгиев)
644 1322
13.09.2023 г., 0:44 ч.

Пуканки 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
391 5 9

Олицетворявам.

Безличен съм. 

Не искам пари. Имам лафка за пуканки.

Само образ съм.

Който да не мразя. Да не ненавиждам. Изобщо - да го чувствам някак...

Хубаво. Смислено.

Понеже няма с какво да се занимавам, вършея в парламента.

Важно е човек да не мрази образа си и същевременно да няма нищо общо с него.

Канят ме за общински съветник. Даже за народен представител, депутат. Защо, бре?

Помогнете. Като няма народ, как да бъда негов представител?

Само образ мога да бъда.

Който да мразя.

По необходимост.

Чудя се на съдиите, които се произнасят в името на народа.

Аз съм невъзможен депутат или съветник. Изпукан от дяволската горещина на народа си и на собственото си несъвършенство. Лошо е за справедливостта, мисля. Тя се гради върху факти, а фактите са резулат от илюзии в свят, лишен от достойнство.

От опит знам, че ако негорещиш достойнството, то пуква. И се раждат революции. 

Пуканки. Горещи. Готови за продан.

 

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??