Представяш ли си, Гейбриъл, вчера какво изживях… Не, не – не е война, не е и опит за преврат…

Ма, какъв преврат… Имаме стабилна власт, в духа на нашия ромейски двуглав орел. Имаме двама цесари по ротация, имаме консолидирано политическо войнство, имаме закрилата на сами Константинопол и техния император… И най-важното – над нас бди Великият стар брат отвъд океана, древният проскубан Кетцал…

А при мен вчера дойдоха двама… Как да ти кажа – хора не първа ръка. Да, бе – образовани са, личеше си. Но някак си – не наши интелектуалци, а остатъчни интелигенти. Говорят ми едно… Простичко, че и на български. Трудно ги разбирам с тая им простота. Аз съм свикнал да си превеждам от американски, налагам готови фрази, използвам шаблоните, дето стават за всичко и не могат конкретизира нищо. Кажа им: „В зависимост от факторите, които обосновават ситуацията на днешния ден и въздействието на евроатлантическите ни приоритети…“, те мигат и питат: „Какви приоритети?“. Ми, аз отде да знам какви? То тоя от амбасадата, дето ги донесе, не знае, че аз ли…

Казвам им – мирясайте, сега имаме по-важни работи. Трябва да направим правителство, а после национално такова… За първото не знам – при него не написаха „национално“. А второто е ясно – дадоха ни готов превод от американски и конкретно си пишат: нешънъл правителство. А, ни знам, ни питам… Плащат – поръчват музиката. Та ако ще танц със змии или саби да е…

Труден разговор беше. Опитвам се да им обяснявам каква е световната политика, как трябва да не се напъваме да мислим, а само и единствено да изпълняваме, да…

Абе, доведе ми ги оня главен писар на Националното училище. Хубаво виках аз да закрием и тоя развъдник на националисти и противници на Глобалната световна империя и на самия Голям стар брат, ама…

Трябвало, рекоха ми, да има нещо нашенско. За пред хората…

То така се почва…

А, тия двамата ли? Братя, рекох ли, че били? И, моля ти се – пишели азбука. За нас???

Льольовци! Каква азбука – имаме си американска. Най-качествената и най-добрата, харесвана от цялото прогресивно и цивилизовано човечество…

И за какво ни е? На долара няма да я сложат, тогава – защо?…

Ама не – българска, с извинение, писменост направили…

За кого, бе аланкоолу? То тука само дъртаци изкуфели останаха да догарят. Младите са по чужбинско – нов живот щастлив живеят. Някои даже се издигнаха в Глобалната империя. Един главен готвач станал, друг основен механик в гаража си, трети завеждал доставките в дом за утешение на самотници чрез общителни дами, четвърта за чуждоземец се омъжиал и затова ни представлява национално нейде там…

За какво им е тая азбука?

Национална, при това…

Националисти! Хич не щат да видят накъде отива цивилизационният световен елит. Не искат модерни хора да станат – пола си да сменят, расата да променят…

Абе – ретроградни хора сме още, ретроградни… А можеше, отдавна можеше да сме една хубава подправка на планетарния либерален глобализъм.

Те, заради такива националисти не можем един наш негър да получим, едно дете не ни дават да обработим, а бабите и дядовците все още пречат на възхода политически. Все още книжки се купуват, все още съчинения се пишат, все още за български се говори…

Но нищо! Ще се претопим. И ще станем красива пяна по световната глобално-цивилизационна еднотипна чорба…

Ония двамата ли? А, заминаха нанякъде. Щели сами азбуката да разпространяват…

Несъвременни идиоти! Интернет нямат, азбука ще разнасят…

Ха, наздраве! За упокой на българската писменост… И за българите, де… Отлей им няколко капки, повече не заслужават да хабим…