Пясъчно момиче

19.09.2008 г., 7:12 ч.

Проза » Други

1043 0 0

1 мин за четене

След поредната стъпка назад стоя сама в тъжната стая, потънала в мисли и задавайки си безброй въпроси.
   Колко може да понесе човешкото сърце, колко удара?
   Защо те са последователни и още по-силно от предходните?
   Как да се справим с тях?
   И има ли граница всичко това?
   Нямат ли край несгодите, проблемите?
   Или поне измежду тях не се ли прокрадва мъничко късмет?
   ... Май няма кой отговор да ми даде, а и като се замисля така е по-добре, че ако без надеждата си крехка аз остана - ще мога ли да продължа?...
   ... Едва ли.
   И пак въпрос...
   Защо мечтите ми от пясък са и тъй трудно е човек да ги опази, а тъй лесно се от другите рушат...? Вземете ги, тъпчете ги без свян, но по-добре да съм по-бедна с една мечта, отколкото купчина студени железа (роботи)!!! Като "роботите", които срещам всеки ден. Даже белег от усмивка по техните лица не се прокрадва. Забравили са те отдавна какво е да се радваш на малките неща. Не искам да съм бедна душа, облечена в скъпи дрехи, незнаеща какво е истинска мечта.
    Не! Не искам да съм като тях, уви не мога и да бъда...
    Събирам пясъка и пак градя следващата пясъчна мечта, ами такава съм си - пясъчна жена, по-добре е от робот, че те нали ръждясват от солената вода...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.