Пясъчното въже
ПЯСЪЧНОТО ВЪЖЕ
Тази история се разказва от векове и всеки отнема и прибавя към нея по нещо, така ще се случи вероятно и след като я разкажа и аз. Когато оплел въжето от пясък, което му отнело цяла година, опитал се да го нарами, но то се разсипало в шепата му. Отново се захванал за работа и след още една година бил пак готов, но преди да го докосне, решил да се посъветва с най-големия мъдрец на този свят как да постъпи и това му отнело още една. Когато го видял, поразил го благият му и снизходителен поглед. Разказал историята с въжето и мъдрецът произнесъл само една дума, но човекът не я разбрал. Попитал отново и чул същата дума. Благодарил колебливо и тръгнал обратно. Когато намерил въжето си, надвесил се над него и произнесъл магическата и непонятна дума. Нищо не се случило и я произнесъл пак. После посегнал с надежда да стисне края му, но то отново се разсипало в шепите му. Седнал и заплакал. Тук някъде разказът на всички свършвал, тук ще свърши и моят, като само ще добавя, че не бих могъл да обясня какво точно чувство изпитвам сега, когато се разделям с тази история.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Делов Всички права запазени
