- Ей, защо си кахърен, мой човек? Гемиите ли ти са потънали?

- Как да не съм кахърен? Булката кривна, па ела да видиш!

- Какво да видя, Димка?

-  Ами, хванах ги дибюдис, голи, на наща спалня.

- Как тъй?

- Ами тъй. Представяш ли си ква  наглотс, пък баш в къщи.

- С кой, бе?

- Ами с Павката. Нали го знаеш? Дето се шляе, като муха без глава по улиците.

- За него къща няма ли  си?

- Май си няма, щом ходи по чуждите.

- Е хей... Да му се наслаждаваш на завалията.

- Ум си няма, горкият! Май умът му паднал в гащите!

- Как в гащите?

- Ами тъй. Все по чуждите булки ходи.

- Нали си има булка?

- Има, няма, той си знае своето. Знаеш, едно магаре свикнало ли е да реве, се си реве.

- Аха... Хем реве, хем бере.

- Какво  бере, бре Димка?

- Бере в чуждото лозе.

- Тъй, тъй, брат ми.

- А ти, не го ли  натупа едно хубаво, та да види къде се е наврял?

- И да го натупам и да не, той си знае своето.

- Значи, тъй ще го оставиш?

- Намислил съм друго. Па нека тогава да се оплаква на арменския поп.

- Казвай, казвай!

- Ще го хвана някой ден без да очаква. Ще го съблека дибюдис гол и ще го разкарвам из мегдана.

- Виж, това ми харесва.

- Чакай, чакай да довърша! Ще взема касетофона и ще му пусна кючеци. Тогава нека се кълчи.

- Страхотна картинка, брат!

- Хем ще се кълчи, хем ще му доведа селското магаре, Марко. Да го подгони из мегдана, па тогава да види как се ходи по чужди булки.

- За смях ще стане пред цялото село, Димка.

- Тъй му се пада! Има си такава засукана булка, а на чуждите налита.

- Какво се чудиш? Такива времена настанаха, та никой не ти мисли за морал. Не се знае, кой при кого ходи. Кое е чуждо, кое е твое.

- Май повече на чуждото налита!

- Нали знаеш? Чуждата кокошка е ярка. Па е по-сладка.

- Хъ. Каква ти ярка? Пак си е кокошка. Да не е по-различна?

- Да. Ама за него е по-различна. Щом като търси другите.

- Ще го пипна, аз! Па нека да види тогаз, на кого ще налита... Не се ли види на кво мяза.

- Направи го, брат, направи го! На таквиз като него, така им се пада! Дето развалят чуждите семейства. Семейството е голяма работа. То трябва  да се тачи. Мъжът трябва  да е за пример на децата.

- Тъй, тъй, на какво е заприличало? Любов, хм. Любовта трябва да е в семейството. Другото какво е? Не е ли проституция? Все едно, даваш тялото си под наем.

- Ей, ей, по-тихо, че ако те чуят другите!

- Какво като ме чуят? Не е ли вярно? На всяка крачка, ги засичам. Като Павката.

- До къде стигнахме! Затова са разводите. 

- Тъй е, я... Хората се женят вече по сметка, а любовта хич я няма. И да я търсят, няма да я намерят. Да са мислили на времето, като са се женили!

- Затова и децата тръгнаха по улиците. Защото я няма любовта. И я търсят там, сред дим от цигари и наркотици. Сред безразборен секс.

- Да, да. Тъй е. И абортите станаха толкова много, че  не могат да се преброят. А после...

- И после, не можели да имат деца.

- Ох, стана ми тъжно на душата, като си помисля.

 - Тъй е, брат. Ако не си вземат от поука, се ще е така. Пък, животът им бил виновен...

- Хайде сега.  Остани си със здраве! Пък да му мислят!

-