15.05.2008 г., 0:06

Първата дума на любовта е мълчанието

1.4K 0 10

 Първата дума на любовта е мълчанието

....

 

 Той жадно затърси нейния поглед. Искаше на всяка цена да го улови.

 Думите не му достигаха, за да изкаже емоциите, които го владееха...

 Тогава

 тя надигна глава,

 бавно и грациозно,

 като разцъфващо цвете.

 Топлите й кестеняви очи срещнаха неговите. И се изгубиха там...

Всичко изведнъж изчезна... разтопи се.

 

Те си говореха, но мълчаливо.

Само с очи!

 

Сякаш всяка изречена дума би им коствала ценни секунди на щастие. Като да съзерцаваш пеперуда, която всеки миг ще отлети и ще се изгуби.

 И този така дълъг и задълбочен разговор, траещ само миг, разкри толкова много, колкото един цял живот, тънещ в разговори не би могъл...

 

Очите не могат да лъжат. Tе издават всичко... че дори и повече!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво! Кратко, точно и ясно, и вярно! Поздрави!
  • Поласкана съм от думите ти! Найстина се радвам, че нещата ми ти харесват!
  • ти си като стихия от емоции... хубавото е, че умееш наистина да ги пресъздаваш... я в такива прекрасни прозаични или истории... които разплакват от красота... я в другите, прекрасните, творенията на ръката и ума ти... картините. Голяма почитателка съм ти. Много ми харесва начина, по който си направила всичко тук..
  • говорят очите, но понякога лъжат тези очиии... но поздравления
  • Браво!Много добре написано.

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...