Най- трудната. Онази, от която бяга сънят ти и която носиш. Чувстваш я близка, гравирана е в същността ти. Крачката към мечтата, която живее редом с теб. Защото знаеш, че трябва да се движиш. Напред...Движението във всичките си форми е спасение за духа.
Дърпа те някой... Още преди да си застанал на старта и пристъпваш- в тъмния свят на отчуждението. Което не ти е чуждо. И без това животът не те е подминал с безразличие. Наказвал те е, а ти си се зъбил срещу му, оцелявайки... Заради крачките в бъдещето, в които не спираш да вярваш. И които обичаш, защото тачиш Живота.
Горчи ти! В такива мигове думите винаги остават в пространството. Не се преселват нито в света на светлината, нито в този на мрака. Защото мечтата е вечно жива. Тя не умира... Чакала е много преди теб. Сега се е спряла върху ти. Пита се дали онзи, който те спъва знае, че всяко дълго пътуване започва винаги с една единствена крачка. С уважение към достойнството. Със стъпка, която носи усмивка и в без това гадния живот. Онзи ...