Първата крачка
Най- трудната. Онази, от която бяга сънят ти и която носиш. Чувстваш я близка, гравирана е в същността ти. Крачката към мечтата, която живее редом с теб. Защото знаеш, че трябва да се движиш. Напред...Движението във всичките си форми е спасение за духа.
Дърпа те някой... Още преди да си застанал на старта и пристъпваш- в тъмния свят на отчуждението. Което не ти е чуждо. И без това животът не те е подминал с безразличие. Наказвал те е, а ти си се зъбил срещу му, оцелявайки... Заради крачките в бъдещето, в които не спираш да вярваш. И които обичаш, защото тачиш Живота.
Горчи ти! В такива мигове думите винаги остават в пространството. Не се преселват нито в света на светлината, нито в този на мрака. Защото мечтата е вечно жива. Тя не умира... Чакала е много преди теб. Сега се е спряла върху ти. Пита се дали онзи, който те спъва знае, че всяко дълго пътуване започва винаги с една единствена крачка. С уважение към достойнството. Със стъпка, която носи усмивка и в без това гадния живот. Онзи, който те кара да се въртиш като хамстер във въртележката на която доброволно си се качил. И в която губиш ориентация. Ориентация за изхода и свободата да направиш безброй крачки в правилната посока. Но първа е тази на щастието. Заради която винаги си струват пътят, безсънието и преглътнатите думи. И заради която толкова отдавна си забравил за себе си, че си оставил всичко в ръцете на Бог. Само на него, след това на своите.
Самотник си, осъзнал, че те движат други сили и никога не спираш да търсиш. Онази първа жива стъпка! Търсиш я трудно. Защото държиш на честта си, не се срамуваш.
Гениално просто! Трябва да си подаряваме щастие. Заслужено щастие. И да се борим за него. Чрез истината и името си. Чрез справедливост! Ако е нужно и по законите на джунглата. Със зъби и нокти !
Усмихвам се и смигвам, защото ми е трудно да плача...Не мога...
Мечтая. Както много от вас, които знаят, че не в материалното е истината за щастие, а в това, което те прави пълноценен. В Човек... !Там е!
© Ивита All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Димитър! 🙂
-
Поздравления, зареждат ме винаги думи заредени със мир 😊👍И ми се върти в ума нещо много близко до споделеното от ИнаКалина - особено това: "категориите обслужват интереси".
-
Вили! Благодаря ти! 🙂
-
Радвам се, че прочетох. Добре ми подействаха думите ти!
Поздрави, Иви. -
Краси, Мини, Танче, Вале, Тони, Ники, благодаря ви.
Успешен и спокоен ден, приятели! 🙂 -
Удоволствие си, Иви!
Така умело и увлекателно разказваш!
Разказите ти са магия!
Дано някога прочета приказка от теб! -
Първата крачка е важна.
Но всеки ден е кръстотът Небесен! -
Винаги има първи път, първа крачка. А дали са правнилни, после разсъждаваме
-
Първата крачка винаги е труден избор, пита се човек ...после накъде...
-
Много замислещо, Ивита. Понякога се случва от първата стъпка, да сбъркаш писоката и да настъпи пълен провал. Или да се устремиш напред и животът да те дари с успехи и късмет. И в двата случая трябва да се бориш и надяваш. Хареса ми написаното от теб!
-
Някои първи крачки спасяват достойнството. Тях си ги пазя за специални случаи
Прости са, но са трудни. Иначе се замислих за посоката. Справедливост не съществува. Както и срам. Измислените категории обслужват интереси. Щях да кажа същото и за свободата, но разбиването на шаблони понякога вреди А щастието е велико нещо, но и то като всички хубави неща води до пристрастяване... -
Вальо, Стойчо, благодаря Ви, приятели!
Жабчо, първо мигам, после стрелям.😉
Не го забравих тоя номер с мигането и тъй си карам. Все някоя прашинка ще се опита да замъгли мерника. -
Там е магията!В несломимата надежда,че мечтаеш;че разбираш другите (отначало само се опитваш!),докато се научиш да се поставяш на тяхното място...За късмет,човек се учи от грешките си. За нещастие,който не се учи:ги прави рецидив;поведението му е проблемно,както в личен план, така и за тези около него.
Поздравления за написаното от теб,Ивита! -
Материалното, може да ти донесе щастие, но това щастие е толкова тленно, че го забравяш.
И спри да смигаш
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
