Светла се събуди рано. Навън още беше тъмно. Отвори прозореца на спалнята и усети хладния септемврийски въздух. Отиде в детската стая. Седна на леглото на седемгодишния си син Николай. Погали спящото дете по главата и каза:
- Ники, хайде мамо, време е за ставане!
Детето отвори очи, обърна се на другата страна. И изведнъж скочи от леглото.
- Мамо! - извика то. - първи учебен ден, нали? Днес е, нали?
Светла се усмихна, ръката й още веднъж премина през косата на момчето и каза:
-Да, Ники! Хйаде ставай, да идем да си измиеш очичките, зъбките, да закусиш и да облечем най-хубавите дрехи.
Николай последва майка си, която го заведе в банята. След като приключи със сутрешния тоалет, влезе в кухнята. Там то видя дядо си, който беше седнал на малкото диванче до масата.
- Добро утро, дядо! - каза Николай.
- Добро утро! - отговори възрастният мъж. - направил съм ви подарък за първия учебен ден, днес закуската е от мен.
Детето седна на единия от столовете, изчака майка си, която дойде при тях и запо ...