Път през лабиринта 12

            Крачихме бавничко със сър Уйлямс из тревата с чаша уиски с лед и сода.Поспираше се да ме попита за някое  дърво, храст или статуя. Опитваше се да изглежда като познавач.

- Интересно ми е Питър, как разходваш средствата,които Мис Луиза ти е оставила по банкова сметка - скептично подхвърли той

- О, аз съм точен с разхода на чужди средства, сър. всички разходни ордери съм събрал в папка по вид и начин на плащане, защото не всичко тук се плаща по банков път. Ще ви донеса папката, в барачката за инструменти е.

Подадох му я. Разгърна с интерес и с очакване да ме хване в нарушение.

Да, ама друг път, сърчо, ти имал ли си работа с балкански джентълмен и потомък на Андрешко ...

Всичко описано, номерирано по разходни квитанции. Загледа се в касовите бележки за горивата, погледна ме многозначително и посочи една.

- Да, за заредено гориво на Ровъра, зареждам обикновено по 20 литра бензин, все пак трябва да се движи по на 10-15 дни...така правя и с джипа на Филипа.

Отново ме погледна ехидно ли, многозначително ли

- О, моят ван е дизелов сър, и едва ли някой ще ми даде касова бележка за бензин вместо за дизел, и най-много да извикат полиция

Подсмихна се.

Сърчо, ами нали написах програмка, нали имам в лаптопа си измислени начални километри, разходна градска норма, зареден бензин и като погледнеш по справката която ще ти дам километри и гориво се засичат, но едва ли е толкова досетлив.

Сърчо, гледах го сериозно, макар че ми се искаше да прихна в смях, нали като заредя джиповете в гаража източвам 10-15 литра в туба и зареждам  моторите си, косачка и друга техника в Кукуция, ами тракторчето-косачка в двора и то  не върви с вода.

- А това са касови бележки и фактури за торби за смет, метли, четки, латексова боя за гаража,... това тук са банковите извлечения до момента и остатъка по сметката.

- Интересно Питър, как си се справил

- Това съм завършил сър, и ми е приятно да съм точен. Да ви донеса ли след малко и документацията при госпожица Филипа.

Той само кимна с глава.

Разлистваше документите за разход в папката за Филипа. Същата акуратност във воденето й, разход, сума, остатък.

- Забелязвам малко потребление на електричество, нали живееш там

- Да сър,ползвам газов уред за приготвяне на закуска, рано лягам, рано ставам за да мога да успея навсякъде, имам монтиран слънчев панел и ми стига за осветление. Из двора и верандите има осветление, от там е разходът, а водата е употребена за поливане. Аз ползвам душ и баня на работата си, там и обядвам. Заповядайте в пристройката ми някога, то мис Кейти ви е информирала, че е повече от спартанска. Извинявайте, и тук и при Филипа инструментите, машинки са мои, без тракторчето-косачка , така не се оправдавам, забравих този инструмент и следващият път ще свърша работата.

Сърчото остана видимо доволен от обясненията ми и документацията.

Защо пък да не кажа , че са мои машинките, може да нямам толкова ръце за работа, но да ги купувам пък с мои средства, еее, сори

- А за работата ти, не виждам да ти е плащано.

- Ами за това не сме разговаряли с лейди Луиза, нито с Филипа.

- Мда, ще разговарям с мис Луиза, ще ти платим. А иначе си се справил много добре, чак Кейти е впечетлена - завърши той.

И какво са смятали, какво не, но ми додоха добра сума за свършената работа.

- Не ти плащам 100 % за градината на Филипа, все пак ти живееш там, просто ще прихвана част от  работата ти за наема - отсече британеца

- Сър, вие решавате - но му тръзнах една нашенска, с усмивка за всеки случай - Сър, има много по-ефтини квартири, вероятно  ще си потърся друга.

             На коктейла, добре че беше духовитостта на мис Луиза, та ни разсмиваше със стари случки в нов аранжимент. Дадох им кратки напътствия, какво може да видят за толкова кратко време, че Атина не е Лондон, въпреки че не съм бил там.

Някаква тревожност се бе настанила в мен, поогледах се, весели и засмени лица на Луиза и Уйлямс, смеещи се на английския си хумор. Бегъл поглед към Кейти.,застинала с каменното си лице.

Отново сложих палец между двата си  пръста, имам гащета сложени наобратно и тениска съшита с червен конец...

Каква си ти Кейти, новото зло ли,... аз няма да ти позволя този път.

Улисан в работата си само им се обаждах по мобилния от своего рода уважение. Нека  Лу и Уйлямс изживеят пропуснатото си.

- Петро, с Уйлямс те каним на обяд в къщи - ми съобщи Лу- Все пак ваканцията ни е на привършване.

Напазарувах из супермаркетите, и натоварен с продукти позвъних. Отвори ми Кейти.

Какво пък да деля с нея, усмихнах й се, поздравих, представих какво съм купил на фона на скептичната й усмивка '' Голтак, дошъл да подкупва аристокрацията...''

Сър Уйлямс се бе запилял някъде с камерата си. Мис Луиза разливаше кафе в чашите ни.

- Лу- прошепнах на гръцки - Искам те насаме за 20-30 минути, важно е

Тя ме погледна озадачено, премига с очи.

- Кейти, ние с Питър ще излезем двамата за малко, до близата таверна отсреща, като се върне сър Уйлямс, кажи му къде сме и да дойде там... Да вървим Питър - рече тя на ясен английски език

Оная понечи да тръгне след нас. Събрах целият гняв в себе си.

- Кейти, чу какво каза господарката ти,...отиваме само двамата, а като дойде сър Уйлямс му кажи къде сме...Да вървим мис Луиза.

Кейти се стъписа, не знаеше какво да каже или направи.

                 Сякаш нищо не се беше случило. Хапвахме с наслада мелба, бишкоти, върнахме се няколко години назад...

- Лу, лейди Луиза, с тревога искам да ти съобщя нещо. Успях да те откопча от тъмна сила, обаче нова опастност те дебне. Кейти не е добра жена, вгнездила се е между теб и Уйлямс, сега само ти можеш да си помогнеш. Махни я от вас, не знам колко време е  работила при Уйлямс, но моят съвет е , да я махнеш от живота ви. Решението е в твоите ръце, аз тук съм безсилен,... единствено обърнатата дреха и червеният конец те пазят,... но докога не знам. Скъпа Лу, повярвай ми и този път, моля те.

- Петро, приятелю мой,... вярвам ти. Ще го направя. Искам да ти кажа нещо, в гаража има дървено сандъче с двойно дъно, там бях скрила за кураж, за всеки случай, 50 хиляди евро...Вземи ги, твои са, не се колебай, вземи ги след като си тръгнем. Милият ми той...

- А ето, Уйлямс вече идва, усмихни се и направи това което ти заръчах...Спаси се , миличката ми Лу.

Да се смеем, все едно сме си казали нещо смешно

- И ти не забравяй за сандъчето...

- -Оо, сър Уйлямс, понякога лейди Луиза ни канеш тук с Филипа, разказваше ни за '' Зелените поля на моя роден дом '' и за една голяма любов оставена там в кралството...

Бях отново радостен, че виждах щастливи лица около себе си.

Чувствах безсилната злоба и неприязън у Кейти, не стига че прислугва  на двамата, сега и на мен.

- Питър,  ние се прибираме в неделя, надявам се да ни изпратиш до летището. Кейти ще почисти тук и след седмица се прибира в Лондон.

Ново разочарование за мис Кейти,когато не я взеха за летището, помахаха си за гуд бай и потеглих  бавничко с Ровъра.

Срих го в двора на апартамента си, прибрах незабелязано и вана от паркинга.

След няколко дни звъни гръцкия номер на Кейти

- Питър,...мистър Питър,... къде сте,... трябва да ме откараш до летището, трябва да се прибирам в Англия

- О, мис Кейти, съжалявам, извън Атина съм, ще се върна след три дни,... а вие не се притеснявайте, извикайте такси, просто затворете вратите, те автоматично се заключват. И да не забравите всички отпадъци в черните торби, контейнера е наблизо,... и изключете хладилниците.

Беше ми приятно мис Кейти, лек път ви желая.

Затворих.

Честно ли постъпих. А  как иначе да оставя мис Луиза отново да страда ли, щеше ли да издържи.

 Изпълних и заръката на Лу, наистина в тайното дъно имаше банкноти за 50 хиляди евро. Прибрах ги и сложих двойното дъно, и сандъчето на местата си.

                Обадиха се след време, че махнали камериерката Кейти. Видях ги по скайпа пръщящи от здраве и задоволство, усмихнати и да се гледат влюбено. Обаждаха се понякога ей така без нищо, казвах им какво съм свършил из двора и, че някакви птички са си харесали вдлъбнатина в една статуя и се готвят да правят гнездо там.

После малко ме попариха, като ми съобщиха, че фирма ще монтира видеонаблюдение, нови кодове на къщата и пътната врата. Приех го с насмешка, а не като крачка за икономии.

Даже избягвах да минавам по този булевард и уличките наоколо.

Понамаля кореспонденцията и в пощенската  кутия в къщата на Филипа. Редовни бяха съобщенията от   банката за преведената сума, а аз редовно плащах месечния разход за вода и електричество.

Лъжеше ли ме Филипа в отношенията ни, или само когато е травмирана или в изблик на меланхолия признава, че й липсва физическата ми подкрепа. Пусках на домашното кино-устройство някои филми с участието й, интервюта, снимки с Хък Холган, епизод с Доли Партън, екшъни с разни жени и мъже артисти. Възхищавах й се, радвах й се. Тя успя, покори Холивуд.

Е , въздишах, дали отиде отново на вятъра една моя надежда, едно  желание да бъда обичан, както аз обичам... Или има значение известност, финансова суперстабилност...

А  дали у нея са се запазили част от добрите ни спомени, и когато ми шепнеше '' Ще се върна...

Ще ме чакаш ли Петро...''

                Както модерно се казва''сърфирах'' из нета, попаднах на Почивна база, лечебен център в село Шипково, над Троян. Прочетох, хареса ми описанието, коментари от почивали там. Имам ли нужда от почивка, от това да си почина духом, защото тялото ми едва ли е толкова уморено от креватна гимнастика.

През завоите на Троянския проход, Кърнаре-Троян и съм там. Обичайната проверка на име, резервация, кратка сравка за процедури, талон за преглед и опиянен от свежия балкански въздух , съм заспал непробудно.

Сутринта няма петел да те буди, няма автомобилна шумотевица и прибързаност, всичко тихо и спокойно.Персоналът вежлив и спокоен, храната разнообразна. Имаше еднодневен преход из планината, посещение на Троянския манастир и околностите, на самият град Троян.

Видях фирмен магазин на предприятието за битова керамика, шарени чинии, чаши, панички с похлупак,... да се замаиш от стока и цветове. И нали беше групово посещение не обърнах особено внимание. В стаята си в хотела си представих как имам обзаведено в Кукуция в такъв стил. Спомних си, че баба и мама имаха нови черги. Направих си списък какво търся и в магазина.

Показах листчето на продавачата, а тя разцветки на произвежданите модели. Избрах традиционното оцветяване. Напълних вана с кашони и кашончета, чаши, кана за вино,чинии  за сервиране и чинии за украса, панички...

Групово посетихме и традиционния събор в Орешака. Отново главозамайване, бъклици, буренца от 5 и 10 литра,медни хлопки за животните, покривки  за маса, малки и големи.

- Браво - смееше се шофьорът ни - Най-добрите подаръци си взел, а троянска сливова ракия не виждам.. Ела тук, това е мой роднина от село Черни осъм, най-добрата ракия .

Опитах я, наистина меекичко, мекичко влиза в гърлото, хайде и от него купих два литра.

И 10 дни минаха незабелязано в безгрижие, лечебни процедури и масажи. Наистина истинска почивка за тялото и за душата. На края на смяната ни имаше прощална вечеря, музика, танци и добро настроение.

В къщи нашите останаха очудени заради странните ми покупки, и от искането ми за чергите.

- Миличките мии, чак сега ще ви кажа, имам собствен апартамент, имам и селска къща покрай морето. Искам да си обзаведа на село стая като механа,... а вие кога ще ми дойдете на гости, а.

- Е, браво бе- възмути се мама - И толкова време и да не се похвалиш, можехме с нещо да помогнем

- Стига де, той акъл си има, щом е накупил апартамент, вила, ама и пари не е искал - оправда ме татко

- Имам си засега - засмях се - Когато решите качвате се на Мерцедеса и идвате, ще ви дам пошенски код, квартал, улица, номер за навигацията.

               Майка ме погледна въпросително '' А някакво момиче нямаш ли, така сериозно около теб ''

Вдигнах само безпомощно рамене и поглатих глава '' Още нямам, но се надявам да има...''

следва....