Никола Филипов е автор на шаржовата поема „Стихия морска ни призва” (1998 г.), стихосбирката „Чеда на морето” (1998 г.), „Алманах на възпитаниците на Морското училище, родени в Ловеч и Ловешко” (2006 г.) и сборника с палави разкази „Малкият голям свят” (2009 г.).

              В романа „Пътека от любов” Никола Филипов рисува духа и нравите на епохата от 1930–1945 г.

              Сам съвременник на тази епоха, надарен с голяма наблюдателност, той успява да отрази живота на стария Ловеч с цялата му широта и многостранност.

              Още в началото на романа му интересът е насочен към интимната страна на човешките отношения, към разширяване духовните и психологически представи на личността.

              Вървят четири семейства по своята пътека от любов. Героите на Никола Филипов са живи хора – с техните проблеми, желания, несбъднати мечти, но се борят по различен начин за любовта. Чрез техните съдби той разкрива живота на стария Ловеч, наситен с големи социални и моралноетични конфликти, а чрез пейзажите – атмосферата, в която се развива действието.

               Отделени са страници и на исторически моменти в България, и на ученическата стачка в 1934 г. в града, а така също и създаването на Държавната самолетна фабрика, която променя характера на малкия занаятчийски град в модерен индустриален център.

               Романът е галерия от образи – представители на различните социални групировки. Тук срещаме хора с индивидуална характеристика – Динка, д-р Данаил Петков, Свилен Дейнов, полк. Бонев, Радостина и др, не липсват и дребни характери като Моско.

              Авторът търси душата на героя. Той проявява рядко умение да показва различни състояния и по деликатен начин оставя героите си да конфликтуват, да защитят позициите си. Умело използва диалога и репликите при разкриването на своите герои.

              „– Добре дойде! – едва чуто промълви той. – Поговори с доктор Пантов… дано ме спаси.

               – Ще отида още сега. Няма да те оставя! Очите им овлажняха, сълзите на Динка напираха.                                                           – Динке! – след кратка пауза проговори Живко. – Ако оздравея…, ако искаш, ще се съберем…”

               В отделни сцени героите се разкриват чрез своите действия. „Елате при мен на тоя остров, за да изживеем едно красиво чувство, – казва Радостина на полк. Бонев.” Любовта ѝ е силна, всеотдайна и действена. Полковник Бонев приема тази любов „като рядко цвете, най-хубавото, което цъфти в най-високите планини”, но той е наясно, че трябва да запазят благоприличие и заради семействата им, и заради тях самите – герой, който мисли, анализира, обобщава.

               Някои от героите му ревностно защитават мечтите и илюзиите си, ръководейки се от становището, че преди да бъде осъден, човек трябва да бъде разбран. След като Свилен Дейнов научава от хората за изневярата на съпругата си Рая с д-р Иванов, ѝ казва:

              ” …Ти ме унижи! С един замах унищожи името ми, авторитета ми, името на фамилията ми!

Рая му отговаря: „Свилене, аз съм много виновна пред теб. …Ти наистина ми даде всичко. Ти ме обсипа с богатство, с имане, но ме лиши от възможността да мечтая.

               …Не искам да те измъчвам с моите безумни мечти и стремежи. Ти не устоя на обещанието си. Аз тръгвам подир мечтите си. Прости ми, ако можеш.”

                 Сложен, многострадален е конфликтът на Адела, която несправедливо е обвинена в изневяра и лишена от майчинство от съпруга си Русинов. Тя изпада в душевен смут и емоционална обърканост. У нея възникват въпросите: „Това изневяра ли е? На кого съм изневерила? На него, който се влюби в друга жена, още неизгорели сватбените свещи! А не е ли по-страшно да изневериш на себе си? Да потъпчеш своето човешко право?” Нейната смърт е обвинение срещу антихуманната същност на това общество.

                 Най-светъл, чист и праволинеен герой на романа е д-р Данаил Петков. Той намира морални сили да прости греха; проявявайки великодушие, без да каже нито дума, връща в къщи болната  от амбиции и жертва на личните си страсти, отново влюбената в друг, Радостина – неговата съпруга; именно това го издига над всички герои.

                Незабравими ще останат картините, когато на път за селото при родителите на Динка, на големия баир Ветрен „на около петдесет крачки на самата пъртина” Живко и Динка са пресрещнати от вълци, които „едва се сдържаха да не скочат отгоре им, изчаквайки ги сякаш да прочетат последната си молитва”; Попганчев и годеницата му Поля с двуместен самолет „Бюкер-Бесмен” кацат в Сухиндол – родното място на Попганчев – „Елате да видите чудо! Авиаторът Попганчев си доведе булка от небето! На, кръст Божи!” – викат един на друг селяните.”

               Романът има исторически, битов, философски, духовно-психологически и морално-етичен характер.

               От началото до края, основният проблем, който авторът поставя, наред с характерните особености и атмосфера на стария град, е запазване на човешкото семейство – способността му да може да опрощава. А опрощение е, когато има любов. В този пункт можем да говорим за съвременно и общочовешко звучене на проблема.

               Никола Филипов е успял да вложи искрени чувства, да вникне в нещата, да постигне психологическото вглъбяване, да превърне романа си в художествено произведение, стъпило на здрава основа; роман, с много добра фабула; роман, който ще бъде обществено значим и ще играе важна роля в живота, защото, както казва поп Данаил, „Любовта е душата на живота.”

               В самото заглавие на романа „Пътека от любов” има много дълбочина, много смисъл.

               Никола Филипов е направил един красив подарък за града, за всички нас, които живеем тук, а и за почитателите на този град. Нека да му благодарим и да му пожелаем успех на книгата!

             Б.а. м. ноември 2011 г., Клуб на дейците на културата, Ловеч; представяне на книгата „Пътека от любов” от Никола Филипов. На 12.12.2011 година от община Ловеч, в раздел "Журналистика и литература”, книгата на автора бе отличена  „Ловешки меч”.

             Рецензията е поместена в книгата ми „Палитра от бои”, 2019 г.