13.05.2010 г., 12:08

Пътуване през времената...

718 0 1
1 мин за четене

Търсих под дърво и камък,

търсих и намирах,

Но сякаш нещо липсваше,
липсваше и се усещаше.
И моето търсене продължаваше и продължаваше,
сякаш бе безкрайно, цяла вечност,
но във вечността
търсих и копнях, открих и изживях:
разходките на плажа през нощта,

трепета на моята душа, дори сърцето го разбра,
сякаш бе намерило част от пъзела.


Но поисках аз да разбера,
защо всичко свърши ей така,

отминало, като миг от вечността,
a
защо ли и умът не мислеше така,
не спираше да се измъчва

и сълзите капеха една след друга...

Но с времето сърцето спря да се измъчва,

умът свикна с мисълта за собствената си вина,

устните отново чакат някой да ги милва,

или просто някой, който да успее да престъпи тази сякаш невъзможна граница...


Защото веднъж наранен, човек се пази,

знае що е болка след раздяла,

и опитът да продължи напред е сякаш невъзможен,
ала прави той каквото може. . .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Матеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!Добре дошла Теди!Сякаш бе намерило част от пъзела!Поздрав!

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...