May 13, 2010, 12:08 PM

Пътуване през времената...

  Prose » Others
715 0 1
1 min reading

Търсих под дърво и камък,

търсих и намирах,

Но сякаш нещо липсваше,
липсваше и се усещаше.
И моето търсене продължаваше и продължаваше,
сякаш бе безкрайно, цяла вечност,
но във вечността
търсих и копнях, открих и изживях:
разходките на плажа през нощта,

трепета на моята душа, дори сърцето го разбра,
сякаш бе намерило част от пъзела.


Но поисках аз да разбера,
защо всичко свърши ей така,

отминало, като миг от вечността,
a
защо ли и умът не мислеше така,
не спираше да се измъчва

и сълзите капеха една след друга...

Но с времето сърцето спря да се измъчва,

умът свикна с мисълта за собствената си вина,

устните отново чакат някой да ги милва,

или просто някой, който да успее да престъпи тази сякаш невъзможна граница...


Защото веднъж наранен, човек се пази,

знае що е болка след раздяла,

и опитът да продължи напред е сякаш невъзможен,
ала прави той каквото може. . .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах!Добре дошла Теди!Сякаш бе намерило част от пъзела!Поздрав!

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...