May 13, 2010, 12:08 PM

Пътуване през времената...

  Prose » Others
716 0 1
1 min reading

Търсих под дърво и камък,

търсих и намирах,

Но сякаш нещо липсваше,
липсваше и се усещаше.
И моето търсене продължаваше и продължаваше,
сякаш бе безкрайно, цяла вечност,
но във вечността
търсих и копнях, открих и изживях:
разходките на плажа през нощта,

трепета на моята душа, дори сърцето го разбра,
сякаш бе намерило част от пъзела.


Но поисках аз да разбера,
защо всичко свърши ей така,

отминало, като миг от вечността,
a
защо ли и умът не мислеше така,
не спираше да се измъчва

и сълзите капеха една след друга...

Но с времето сърцето спря да се измъчва,

умът свикна с мисълта за собствената си вина,

устните отново чакат някой да ги милва,

или просто някой, който да успее да престъпи тази сякаш невъзможна граница...


Защото веднъж наранен, човек се пази,

знае що е болка след раздяла,

и опитът да продължи напред е сякаш невъзможен,
ала прави той каквото може. . .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах!Добре дошла Теди!Сякаш бе намерило част от пъзела!Поздрав!

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...