11. Пътуване във времето

Обичам да сънувам хора, които съм обичала и още обичам, а съм разделена от тях чрез времето. Сънят като мост между вечността и душата ми разписва всяка вечер визата ми за поредно пътуване. Очаквам с нетърпение всяка дестинация, независимо къде ще ме отведе – в детството, младостта ми, настоящето или бъдещето.

— Пътничката е налице, влакът на времето потегля – уведомява ангелът сънната композиция и тръгваме на поредната разходка в безвремието.

Тази вечер пътувах в моята младост. Бях отново на осемнайсет, пълна с мечти и планове да завладея света на изкуството. Бях красива, имах силата да планирам смели ходове и да се опитвам да ги осъществя. Мислех, че имам много време пред себе си, за да напиша велики романи и да смая хората с тях. Ала нямах. Но не знаех това тогава.

— Трябва да се прехвърлите на другия влак – уведомява ме ангелът. – Този е само дотук.

Стоях на брега на морето. Вървях към утрото с боси крака. Гледах небето – бе чисто, без облаци, а морето светеше като стъкло. Тишината и спокойствието изпълваха съня със светлина и ведрост. Ухаеше на разсъмване и нов ден. А сънят си отиваше нежно.

— Чакай, билетът ми важи за още едно пътуване – махам на ангела и той ми посочва друга влакова композиция.

Вървях по брега и знаех, че не съм сама. Обърнах се и видях пред себе си вятъра. Стояхме и се гледахме безмълвно. Музиката на времето танцуваше като сън между нас. Исках да му кажа да не ме изоставя повече. Протегнах ръка към косите му, а той отлетя нежно. Трябваше ли да го последвам? Ангелът и този път не ми даде отговор. Но не ми отне и нежната надежда за ново пътуване някой ден отново в съня.

из книгата "Нежно" - издателство "АртГраф", 2023 г.