Лежах в болничната стая и чаках да мине визитацията. Около мен всичко е бяло, толкова бяло и стерилно, че тръпки ме побиват. За утре е планирана операция на главата ми, по-точно на мозъка. Ако кажа, че не ме е страх, ще излъжа… Страх ме е толкова много, че като пипалата на паяк страхът пълзи по мен, влиза в кръвта ми, минава по артериите, нахлува като неприятен гостенин във всяка клетка, парализира ми ума…
Сестрата нахлу като вятър в стаята ми, все бърза да ме претупа надве-натри и да продължи с другите пациенти. Сложи ми инжекцията и аз зачаках за мигновеният ефект…страхът да се смали, да се оттегли и да изчезне…
Затварям очи и се унасям…Лекарството е направило пълна метаморфоза от мен…Започва с едно замайване…усещам се във сфера, която ме върти в лудешки танц… От тялото ми няма и помен, превърнало се е в малка светеща точица…Един глас ме пита:
- На къде да пътуваме?
И аз объркан и дезориентиран мълча, чакам гласът да ме поведе нанякъде…
- Не знаеш? Тогава ще пътуваме във времето? В б ...