Нощта отново спусна своите завеси и нежно луната заблестя.
Хиляди звезди на нощното небе сякаш танцуваха валс сред пространството - по музика на среднощните щурци.
 Небето се превърна в сцена, светлините на звездите в прожектори и колко е красиво само, гледката е прекрасна, разиграва се спектакъл чиито герой са просто плод на моето въображение.
Невероятно, може би сега е моментът да ви разкажа за моята история, защото с времето човек се променя, но спомените остават.
    Когато настъпваше привечер аз и моята любима, Албена, обичахме да се разхождаме в близката гора.
Нарамвах една стара раница на гърба си в която имаше одеяло, лични вещи и консумативи като храна, вода и разбира се топло кафе лаваца в любимия ми термос.
 Там на хълма, навътре в планината, се простираше една голяма скала наподобяваща онези от океанското дъно, където през деня се откриваше прекрасна гледка от високо на ниските части на гората обгърнати от равни поля осеяни с дървета под които цъфтяха естествено красиви цве ...