Мария, около тридесет годишна жена живееше заедно с осемгодишния си син и своята майка, в малък апартамент. Наскоро беше съкратена от работа и семейството усещаше на плещите си недоимъка и със сетни сили, едва се справяше с обикновените ежедневни нужди. Младата жена се бе разделила със съпруга си. Доходите бяха ограничени и парите се харчеха за най-необходимото. След като остана безработна, Мария се регистрира на трудовата борса. Получаваше предложения за работа, но все ги отхвърляше, било заради образованието или смяташе, че не е подходяща за нея. Разходите растяха, имаше ученик във втори клас и вече не издържаше на нямането, когато от Бюрото по труда й предложиха да започне работа като чистачка във фирма. Мария обсъди това с майка си. Говориха си като големи хора. Че вече не може да отказва, че само с пенсията на възрастната жена, трудно можеше да се оцелее. И въпреки гордостта си, Мария започна работа. Фирмата се намираше близо до училището, в което синът й Димитър учеше. Това беше ...