9.06.2004 г., 18:54

Пътят на снежинките

2.5K 0 0
1 мин за четене
Пътят на снежинките
Една сутрин господин Тъмен облак среща очарователна и красива лейди. Между тях се развива бурна и страстна връзка. Започва размяна на положителни и отрицателни енергийни частици, при което се отделят малки и красиви създания. Времето, в което те попадат е студено и те се обличат в бели и нежно красиви перелинки с блясъка на кристала. Вятърът поема разноските по тяхното пътешествие и те обикалят на ляво и на дясно докато се изморят. Една тъй красива сила усеща тухната умора и решава да ги заведе на място, на което да си отдъхнат. Там те срещат други свои другари и започва голяма веселба.
Едни същества, които могат да мислят са измислели прекрасно наименование на тези създания – Снежинки. Тази дума звучи толкова нежно, все едно че тези същества са знаели красотата и величието на белите кралици. Ами да! Те са ги видяли и тогава им хрумва “Снежинки”. Колко прекрасно!
Но нека се върнем към разказа за снежинките. Веселбата, която те устроили не се харесала на един могъщ и силен Господин, наричат го Слънцето. Той не искал те да се веселят, а да се мъчат. Слънцето отнело роклите и красотата на тези създания. Те не можели нищо да направят, били безпомощни.
Но То не се указало толкова лошо. Дало им е шанс още веднъж да извървят същия този път, по който са тръгнали…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...