iren5 (Ирен)
1110 6264
13.04.2021 г., 0:46 ч.

Пъзелът 

  Проза » Разкази
405 2 5
2 мин за четене

 

 

    "Разбирам, че трябва да подредя пъзела. Първоначално ми изглежда лесно. Започвам да подраждам , елементите, да ги местя в дървената кутията. Сякаш всичко следва своята логика. Размествам, размествам уви... Нещо съм объркала и не виждам парчето, което трябва да бъде в средата..."

      Събуждам се плувнала в пот… В болница съм. Знам, че съм болна, но не помня от колко дни. Ковид. Помня и част съня. И това, че ми се струва, че ако успея да подредя пъзела ще обърна болестта. Всъщност не ме е страх. Мисля че мога да се преборя. Вярвам на лекарите и изобщо на целият екип, който се грижи за мен.Но все пак в мен остава мисълта че там в съня има нещо, което зависи само от мен. И то е жизнено важно…

 

      "Ето ги Репилите. Виждам ги.Те искат нещо да ми направят... къпят ме със студена вода. Задъхвам се, давя се...Не, не… Ставам. Не тръгвам с тях. Избирам Ангелите, които ме лекуват...Ще успя..."

 

    Цялата съм мокра и студена. Задъхвам се. Много ми е зле, но съм тук.

 

    Това продължава с дни. В които не знам на кой свят се намирам. Усещания и преживявания, които на моменти не разбирам. Сън и действителност, на моменти се преплитат, объркват. Това, в което съм сигурна, че в тези моменти, в които „сънувах“ имаше някакъв тест и самата аз избирах на къде да продължа. Към светлината или да остана тук. Знам, че избрах да остана, а за това ми пома наричаме реален имаше ангели, в бели престилки, които също ме спасяваха.

 

бел. на автора – написано в УМБАЛ „ Александровска“ някъде около 15 ден от болничното лечение. Преживяванията ,които са описани, бяха някъде до 7. После пътят беше избран и всеки ден бележих своите дребни успехи.

© Ирен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Иренче сладка! Веднага да ставаш на крака, светлината ще почака. Прегръдки
  • Баба казваше на майка, когато бе тежко болно " За къде бързаш!? Всичко в живота трябва да мине бавно, за да си вземе своето! " Възстановявай се бавно, с малки стъпки и смело напред!
  • Така е! Болестите не са случайни.
    Аз не се плаша.
  • Сигурно си прав. Не са дребни.
  • ...'' СВОИТЕ ДРЕБНИ УСПЕХИ..''...НЕЕ, не са никак ДРЕБНИ... успехи в битката за живот, успехи да победиш болеста...
Предложения
: ??:??