Пъзелът
"Разбирам, че трябва да подредя пъзела. Първоначално ми изглежда лесно. Започвам да подраждам , елементите, да ги местя в дървената кутията. Сякаш всичко следва своята логика. Размествам, размествам уви... Нещо съм объркала и не виждам парчето, което трябва да бъде в средата..."
Събуждам се плувнала в пот… В болница съм. Знам, че съм болна, но не помня от колко дни. Ковид. Помня и част съня. И това, че ми се струва, че ако успея да подредя пъзела ще обърна болестта. Всъщност не ме е страх. Мисля че мога да се преборя. Вярвам на лекарите и изобщо на целият екип, който се грижи за мен.Но все пак в мен остава мисълта че там в съня има нещо, което зависи само от мен. И то е жизнено важно…
"Ето ги Репилите. Виждам ги.Те искат нещо да ми направят... къпят ме със студена вода. Задъхвам се, давя се...Не, не… Ставам. Не тръгвам с тях. Избирам Ангелите, които ме лекуват...Ще успя..."
Цялата съм мокра и студена. Задъхвам се. Много ми е зле, но съм тук.
Това продължава с дни. В които не знам на кой свят се намирам. Усещания и преживявания, които на моменти не разбирам. Сън и действителност, на моменти се преплитат, объркват. Това, в което съм сигурна, че в тези моменти, в които „сънувах“ имаше някакъв тест и самата аз избирах на къде да продължа. Към светлината или да остана тук. Знам, че избрах да остана, а за това ми пома наричаме реален имаше ангели, в бели престилки, които също ме спасяваха.
бел. на автора – написано в УМБАЛ „ Александровска“ някъде около 15 ден от болничното лечение. Преживяванията ,които са описани, бяха някъде до 7. После пътят беше избран и всеки ден бележих своите дребни успехи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
