"Разбирам, че трябва да подредя пъзела. Първоначално ми изглежда лесно. Започвам да подраждам , елементите, да ги местя в дървената кутията. Сякаш всичко следва своята логика. Размествам, размествам уви... Нещо съм объркала и не виждам парчето, което трябва да бъде в средата..."
Събуждам се плувнала в пот… В болница съм. Знам, че съм болна, но не помня от колко дни. Ковид. Помня и част съня. И това, че ми се струва, че ако успея да подредя пъзела ще обърна болестта. Всъщност не ме е страх. Мисля че мога да се преборя. Вярвам на лекарите и изобщо на целият екип, който се грижи за мен.Но все пак в мен остава мисълта че там в съня има нещо, което зависи само от мен. И то е жизнено важно…
"Ето ги Репилите. Виждам ги.Те искат нещо да ми направят... къпят ме със студена вода. Задъхвам се, давя се...Не, не… Ставам. Не тръгвам с тях. Избирам Ангелите, които ме лекуват...Ще успя..."
Цялата съм мокра и студена. Задъхвам се. Много ми е зле, но съм тук.
Това продължава с дни. В които не знам на ко ...