Рада
По разказа "Шибил" на Йордан Йовков
Кърсердарина Мурад бей:
- Това е лудост, Радо. Опомни се! Шибила да залюбиш - най-страшния хайдутин. За баща си помисли. Цяло село вече ви одумва. А хубава мома си. Всеки ще те иска, всеки ще те вземе.
Рада:
- Точно там е работата, бей Ефендим, аз не искам всеки. Само него искам. На мен ми заповядай, що да ти изпълня, ама на сърцето ми не можеш. То не знае робство, ни окови, ни зандан. Любов не дѐли цар от рoбa. За нея няма правила. Тя дар от Бога е, Ефендим... дар от Бога най-голям. Че що тогова да сме хора, да нямаш право да решиш. Опомни се ти, Ефендим. Туй Ад ще бъде не живот. Кога залюбиш, друго няма. Забравяш гордост, суета. За мен Шибил, балкана ще остави, а аз ще стана негова жена. Утре сутрин той ще дойде. На прага ще го чакам аз. Това, ти знай е мойта воля и с думи няма да ме спреш сега.
Мурад бей:
- Но ти не знаеш, Радо... Баща ти вече смърт му е замислил.
Рада:
- Тогава ще убие мене. Па нека цяло село да разправя как щекра си погубил, що залюбила Шибила. Но чуй ме, ти Ефендим... Любов от гибел се не пла̀ши, затуй ще бъде този свят. И нека повече такива има... такива луди, като нас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
