Раковина
Свирач на раковина. Такъв беше. И е. Каза, че е лесно, че ще ме научи и мен. Ако искам. "Не е за всеки. Но за теб може." В какъв смисъл? "В смисъл, че носиш. На носене." - Ухили ми се малко нагло. Не ме познава. Просто му разказах, че съм си купила колие с раковина. Хареса ми. Нещо в нея ме привлече. И той ми изнесе цяла лекция за символа "раковина".
Досаден човек. Дори не ме попита дали се интересувам! А аз не се интересувах, всъщност... Не знаех, че има толкова истории около едно обичайно нещо като раковината. Моята е бяла. Като спирала е, наистина. Раждането и прераждането. Плодородие - такива неща ми наговори!...
Не знам. Стопля ме. Не искам да я свалям от себе си. Какво значи да свириш на раковина? Откъде накъде? Ама какво кара хората да измислят всякакви щуротии?
Просто съм красива. Колието много ми отива. Видях го в огледалото...
После се започна - три поредни дни дъжд. Тихо, леко, силно, бурно и пак леко, ръми, лее, носи се. Наблюдавах го - радвах му се, слушах го, забравях го. Проспивах го. А бялата ми раковина сякаш все по-будна ставаше. В сумрака светеше като сияние. Пеят ли раковините? Нали казват, че като ги сложиш до ухото си, чуваш морето... Детински работи.
Но моята красива бяла сестра сякаш ми пееше да стана и да я последвам. През дъжда, през мъглата, през неясното и неизвестното нататък. Да вървим през битки и покой, да вървим спокойни и самодостатъчни през победите си.
Аз нямам сестри, нито братя. Мислех, че това е окончателно. Но през тези дъждовни три дни се сдобих със сестра. Една красива бяла раковина, която дойде при мен, изпълнена с много-много историии. Намери начин да ме накара да я слушам. Превръща ме в търпелив слушател... Толкова съм ú благодарна! Май бях започнала да оглушавам. За другите. За себе си.
Сега познавам дори един свирач на раковина. Много добър човек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирилка Пачева Всички права запазени