Ранната демокрация в училище
През 1990 в училището беше хаос.
Старите правила и закони уж не бяха отменени, но просто не действаха.
Ново време…
Излизам на площада, гледам – седнали в тревната площ двамка от нашите. И надигат бутилки с бира. На учудения ми поглед отговарят /ставайки, макар и неохотно/: „ Ми, демокрация е вече“…
В свободен стил, на народен език им обясних разликата между демокрация и мътилка. Ясно и конкретно. Така че, сега – когато се видим, все ми напомнят и питат /при това сериозно/: Как днес някой да обясни тази елементарност на децата им? Тъй като те самите отдавна не са авторитет и в семейството…
Та веднъж влизат в кабинета ученици от последния клас. Две от тях в модерно облекло – деколте до пъпа, поличка над колана.
Поглеждам ги, а те – горди с голите пищялки, обясняват – няма вече униформа, може да си ходят както искат…
Кимнах.
И обявих писмено изпитване. Разместих всички – разбих приятелските групички, донякъде пресякох възможността за подсказване. А за тях изтеглих маса върху подиума. С лице към класа.
По една случайност – ама случайност, бе! – на първите маси срещу тях бяха все момчета.
Почнаха да пишат. Двете се въртят, сучат, опитват се да опънат поличките поне до дъното на гащичките. Но целта на плата беше разкриваща, а не създаваща загадки.
Едната бръкна в чантичката /не чанта, чантичка!/, извади вестник и започнаха да опъват страниците върху коленете си.
Само дето хартията не е плат. Не се огъва, шуми, пързаля се и просто пречи на първите чинове…
Което накара момчетата да се възмутят и един направо заяви: „Спрете! На мен яйце ми се пече на задника, та ще ви зяпам кривите чорапогащници…“
До края на годината при мен не се появяваха оминижупени. В други кабинети влизаха, но при мен… Дали се преобличаха, дали носеха резервни тоалети…
Ами такъв си бях – професионален антимоден професионалист…
Недемократ…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
Ама, май не е смешно, защото започват да се виждат вече тъжните последствия.