17.01.2010 г., 10:24 ч.

Разбери ме 

  Проза » Други
2486 1 3
2 мин за четене

Всички ме питат защо съм гневна? Защо да не съм? Гневна съм, защото толкова малко зависи от мен. Защото съм толкова безпомощна, толкова безсилна. Не държа дори и един коз. На никой не му пука какво мисля. Знам, знам какво ще кажеш, чак сега ли го осъзна. Не, не чак сега. Просто сега изразявам гнева си. Защо ли? Защото не искам да съм безчувствено същество. Не мога да съм такава. Меланхолия. Никой не иска да промени статуквото. Оправдават се с това и с онова. Не мога така. Иска ми се да замеря с камък някоя фасада и тя да се  разбие като парченца стъкло, като декор на някакъв откачен филм и зад тези парченца да се появи нещо по-истинско, нещо което да мога да разбера. Странно е. Живея. Какъв живот? Стоя отстрани в малка стаичка, а на голям екран се прожектира всичко, целия ми живот и спомени. Все едно съм наблюдател. Не знам. Имам чувството, че живея безсмислен живот. Пропилявам мигове, дни, години. Все същите лица. Лицемерие. Не мога да да понасям това лицемерие. Да, лицемернича. Но просто не мога да понеса да се карам с толкова много хора. Няма да издържа. Искам просто да се скрия в моето се убежище. Далече от всичко и всички. Маски. Всички носят маски за пред другите. Аз съм си аз пред толкова малко хора, с които се чувстват добре. Не мога да се оприлича на никой. Няма дори един човек, които да разбере всичко, което казвам или правя. Писна ми от разяснения. Не съм някой писател да пиша обяснителни бележки под линия. Не мога да обяснявам себе си. Не мога да обясня добре. Просто не мога да се изразя. Какво съм аз? С една дума заблудено същество. Искам да съм това и онова, но истината е, че просто ме е страх да бъда себе си. Гняв. Поражда се от безсилието. Как да издържа? Не, не съм луда. Просто се побърквам. Всеки ден се бориш със същите проблеми, фамилиарничиш със същите хора, които мразиш, но ти се налага да търпиш. Не очаквам да ме разбереш. Просто трябва да споделя защо съм такава каквато съм. Мислиш, че говоря глупости само ей така. Еми, може би си прав, защото как мога да обясня каква съм ясно, като не знам. Всичко е просто една голяма бъркотия. Спирам да се обяснявам. Не ме бива. Сега просто ще потъна в хомогенната смес от хора, както правят всички. Поне опитах. Каква малка утеха.

 

© Увяхнало цвете Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • bravo
  • Ако искаш да бъдеш себе си, трябва да платиш висока цена, но пък цветовете ти ще се възраждат поне всяка пролет...Бъди!
  • Разбрах те увяхнало цвете... Радвай се! Точно дълбаенето, въпросите без или с отговори, гледането към себе си е доказателството, че си различна от "хомогенната смес". А това е привилегия, повярвай ми! Не че е лесно, но кое ли пък му е лесното на живота?
    Поздрав и пиши!
Предложения
: ??:??