Раздяла 

Очите ти бяха забравили да ме обичат, а погледът ти безцелно блуждаещ бе,  поледен от безразличие. Усмивка - изчезнала в тъмнината на мислите. Не говореше много. Думите ти бяха кратки и резки, но всяка от тях ме убождаше като карфица. Объркана болка сред тишината на предстояща раздяла.

Вече не помнехме цветовете на минали мигове. Дните ни бяха облечени в черно, елегантни и може би дръзки, но никога отчайващо скучни.

Последните ни думи се стопиха. Тишината се унасяше в зловещото си пагубно спокойствие...