21.04.2011 г., 23:41

Раздяла

1K 0 0
2 мин за четене

Те се обичаха, радваха се на живота, взаимно споделяха радости и мъки, живееха живот, пълен с любов и щастие. Те се надяваха на светло бъдеще. Беше късна лятна вечер. Закъснелият вечерник (полъх на студен, речен вятър лятно време) шумолеше из листата на храстите и дърветата и нарушаваше нямата тайнственост. Луната току-що се бе показала и пръскаше сребриста светлина. От време на време се чуваха приятни възгласи на славеи и други птици. Небето бе тъй ясно, всичко дишаше и живееше. Прозорецът на терасата бе отворен, а те бяха сами в стаята. Той скочи и затвори прозореца. В стаята цареше тишина. Той впери поглед в нея, а тя стоеше замислена гледайки навън. Отдавна не се бяха виждали.

Той продължи да я гледа, а тя въздъхна. Той опули очи.

- Гави - загрижено промълви тя, като го погледна в очите.

- Какво има, любима? - запита той.

А лунната светлина нахлуваше в стаята.

- Не искам, Гави, не... - с тих глас шепнеше тя.

- Какво, Жули? - сериозно запита той.

Тя обърна глава на другата страна, а погледът ù бе като на мъртвец.

-Остави - каза тя и няколко сълзи се стекоха по лицето ù.

- Жули?

- Слушай - започна тя, - аз... аз... вече... - прошепна тя и замълча.

- Какво има?! - уплашено запита той.

- Гави, аз... аз искам да се раздел... - не можа да се доизкаже.

- Жули! - извика той. - Какво говориш?

Тя допря ръка до косите му.

- Виж - няма да стане, няма да успея, не ще остана дълго... животът, този живот...

Гласът ù трептеше като на телевизор без антена.

- Жули! - каза той. - Обичам те!

- Да, но... свършено е! Лекарите констатираха.

- Виж какво иска животът - каза тя, -  аз те обичах, обичам и сега, радвах ти се, но сега искам да заглуша в себе си това чувство, не искам да убивам една невинна душа, не...

Тя дълбоко се закашля и отново сълзи се стекоха по лицето ù.

- Да, не искам - и прикри лицето си с две ръце.

Седнала до него, тя мълчеше.

Тя отново се закашля, последва въздишка, стана и се отправи към вратата.

- Къде отиваш?

- Трябва да вървя, стига - рече тя.

- Обичаш ли ме, Жули?

- Не използвай тези думи вече, стига, остави ме.

- Не мога - отвърна той.

Последваха няколко секунди мълчание.

- От днес нататък търси си друга, с която да свържеш своя живот, за мен не мисли, аз напускам страната. - Тя се закашля дълбоко.

Той стана и тръгна към нея, прегърна я и целуна.

Тя го отблъсна, отвори вратата, каза "Прощавай!" и си тръгна.

Чуваха се стъпките. Чуваше се как се отдалечава завинаги.

Луната не спираше да грее, а светлината ù да прониква в стаята с бяла злоба.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Горан Гретски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...