От задната част на пикапа Макс гледаше стопанина си и тихо скимтеше. Дамян сякаш не искаше да обърне поглед към него и дълго остана пред къщата, говорейки със съпругата си Виолета. Кучето, което слушаше тихите им и тревожни гласове, отдавна вече усещаше, че нещо не е наред. Младата жена леко люлееше в ръцете си бебето, което по изключение не плачеше, а само гледаше в далечината с ококорени очи.
Накрая мъжът се качи в колата и внимателно потегли. Макс смътно усещаше, че няма да се върне оттам, където ще го закара Дамян, и внезапно изскочи навън, когато спряха на един светофар. Собственикът му излезе и хукна след него с викове. Той улови кучето, задърпа го обратно към пикапа и го настани на седалката до себе си. Шофьорите бибиткаха, а един таксиджия подвикна нещо с подигравателна усмивка. Дамян закопча колана на своя другар и щом потеглиха, измърмори:
- Не исках да те напъхвам в клетката, разбираш ли? А ти като нищо ще избягаш... И аз не искам да си тръгваш, повярвай ми! Но какво бих мог ...