Телефонът даде сигнал за ново съобщение. Непознат номер:

- Здравей, Ани! Утре има парти у нас, не забравяй да донесеш роклята му вкъщи?

- Добре, коя рокля? Червената или кафявата?

- Мисля си, че трябва да е бяла.

- Нямам бяла при мен. Е, има една, но изглежда доста курвенска. Ти не би искала наистина да я обличеш, нали?

- Ти наистина ли си Ани?

- Какво? Кой си ТИ? Не е ли Джесика? Да, аз съм Ани.

- Наистина ли?

- Ти ли си Джес? Коя Ани търсиш? Телефонен мошенник ли си? Откраднал си номера на Джесика! Е, и без това не я харесвах. Номера ѝ беше подобен на твоя. Е, ходи се пери, мошенник.

- Казвам се Клеър. Съжалявам, че набрах грешния номер. Нядявам се не прекъсвам нещо важно.

- Клеър, ти току-що прекъсна мозъчна операция. Прецака нещата, доста! Този момък тук никога няма да може да говори отново! Заради някаква си скапана рокля!

- LOL, смешна си, съжалявам, че те прекъснах.
- Не е проблем. Добре. Трябва да се връщам да оперирам над мозъка на този мъж. Нещо започна да се гърчи...чудя се защо. Пфф, никога не знаеш какво ше стане, когато направиш дупка в главата на някой...

- Хаха, смешно.

- Няма да е смешно за него като се събуди.

- Наистина ли? Сериозно?

- Сериозно като осъден на смърт преди екзекуцията си...чакай, грешна аналогия. Сериозен като надзирателите, които осъществяват екзекузията...

- Е, съжалявам, не трябваше да те прекъсвам.

- Вече е малко късно затова. Запазих номера ти. Джо – моят пациент ще разбере като се събуди – ако се събуди, че заради теб не може да говори. Тои е екс-ЦРУ, току-що извадих парче олово от главата му. Нядявам се да не ти се расърди. По дяволите. Надявам се да не се расърди на МЕН!

- Добре. Извинявам му се най-сериозно!

- Няма сташно. Не вярвам да е способен на нещо наистина сериозно. В момента много се гърчи. Както и да е. Малко съм заета с това да си обирам крушите. Събирам си партакешите. Трябва да тръгвам.

- LOL. Надявам се си в безопасност. Как да те наричам?

- Ани, разбира се. Ани мозъчният хирург! Ас си падам повече месар, но понякога се заемам с такива работи, настрана от основния бизнес.

- Същата Ани ли си, която набрах?

- Да! Ани, която говори със странници. Вий коя сте?

- Казах ти по-рано. Аз съм Клеър.

- Клеъркоя? Какво правиш в живота Клеър? Купуваш и продаваш крипто?

- Аз съм аналист, който следи пазара за крипто валута.

- Отлично! И как върви това? Биткойна пада напоследък, ха?

- Излежда се интересуваш от това?

- Съществува ли потенцял някой да ти счупи главата, ако не успееш привлечеш достатъчно хора в схемата си да да купят крипто валута и да тия я изпратят в Китай?

- Не разбирам каккво каваш.

- Съжалявам – карам и говоря. Глас-върху-текст. Телефона, не изписва думите ми точно.

- Фокусирай се и карай внимателно!

- Имам предвид дали твоята задача е да вербуваш хора да търгуват криптовалута за теб? Питам дали ако не вербуваш достатъчно хора няма риск някой над теб да ти отвори главата. Питам само защото искам да си предложа услугите на мозъчен хирург, ако това се случи.

- Хаха, благодаря за загрижеността. Не би трябвало да се случи.

- Е, никога не знаеш – зпази номера ми Клеър!

- Добре.

- Та, какво правиш иначе? Само не казвай „Търгувам с Криптовалути“ – всеки друг отговор е добър – обичам да се скитам по улиците на Калкута, да говоря с непознати, да чета Фуко, каквото и да е интересно нещо. Какво те кара да тиктакаш?

- Обичам да пътувам и да ям вкусна храна. Ти?

- Хубаво! Казах ти вече. Въпросите ми бяха и отговор. Хм, няма да те питам за пола. Но колко си висока? Какъв е цветът на кожата ти? Аз съм 178 см, бяла, или поне донякъде, черна коса, нося я на опашка.

- Може ли да разменим снимки, за да знам с кой говоря?

- Хаха. Наистина? Шегуваш се! Била си по-наивна, отколкото си мислех. Наслаждавай се на разговора, такъв, какъвто е. Играем си на игра на вяра тук. Аз вярвам, че си Клеър, ти, че аз съм Ани. Казах ти как изглеждам. Ти?

- Хаха, аз съм красавица от Калифорния, тогава.

- Хех. Нядявах се на мистериозен индиец. Обичам екзотични индийци...и индийки.

- Добре. Тогава аз съм секси индиец. Доволна ли си сега?

- Хей, хей! Не казах нищо за това да си секси. Вземи го обратно. Секси не е наистина „секси“. Бих избрала „особен“ пред „секси“ всеки път. Тоест, някой странно изглеждащ, без да си сигурен дали е красив или грозен, добър или зъл. Един вид на ръба на бръснача. Обичам типове, които ме карат да се чудя.

- Ти си странен човек.

- Как така?

- Трудно ми е да го изразя, но имам усещането, че си интересен, но странен. Трябва да вървя. Беше интересно да поговоря с теб.

- Разбира се! Довиждане. Завъртай машината за правене на пари!

- Благодаря ти.