Разговор с живота

АЗ: Здравей, Живот! Как си днес? Но защо ли те питам, виждам, очите ти както винаги пак сълзят.

Живот: Здравей, радвам се поне, че единствено ти забелязваш моите сълзи. Плача, защото днес видях сълзите на едно мъничко дете и чух как той произнася моето име и каза: „Бъди проклет, живот мой”. Ето това ужасно ме нарани и двойно ме натъжи, защото не можах да му помогна. Не можах да му кажа спри, не плачи, за жалост той нямаше да чуе моя глас, дори аз да бях крещял. То при всички е така, знаеш ли? Всеки ден ме проклинат, а аз неуморно нося техния товар и никой не се поспира за малко в тишината да чуе моя глас.

Аз: Много добре те разбирам, Живот, повярвай ми. Само аз те разбирам, повярвай. Виж ме и аз всеки ден сядам до прозореца и гледам към света, към децата навън, към красивите цветя, към птичките. А ако знаеш колко много искам да изляза и просто да им кажа едно ”Здравей”. Но знаеш ли, ще го кажа, но нито те ще го чуят, нито пък хората наоколо. Единствено ти ще го чуеш, Живот, но знам, че и за мен ще тъжиш, защото няма да можеш да предадеш думите ми.

Живот: Знаеш ли, от една страна се радвам, че споделяме една и съща съдба, но от друга - тъжа, защото знам, че ти не заслужаваш това.

Аз: Не знам, Живот, много пъти съм се питал  дали го заслужавам, или не и при всяко питане не получавах отговор. Продължавах отчаяно да гледам от прозореца. И единствено чувах гласа на моята самота, а тя е толкова ридаеща…

Живот: Не забравяй, аз съм до теб.

Аз: Знам, Живот, и ти благодаря и съжалявам, че не мога да изкрещя пред всички колко много те обичам, знам, че няма да бъда чут. За тях си просто едно време, в което споделят красиви мигове, спомени, любов, раздяла…

И всеки иска от теб по нещо, без да се питат какво те ти дадоха на теб. Единствено ги съжалявам и нищо не мога да им кажа, защото никой не слуша гласовете, излизащи от сърцето… Единствено им желая любов, може би ще заобичат и теб.

Живот: Разплака ме! Не знаех, че има хора, които мислят и за мен. Хора, които не съжаляват за участта си, а напротив, повече и повече обичат.

Аз: Да, така е, Живот, аз  те обичам, защото ти си в мен и аз съм в теб. Ти ще живееш и аз ще живея в теб. Макар и да не бъдем чути, тихичко ще си казваме „Обичам те”.

Живот: Ще ми липсваш, ако се уморя и падна победен от тези обиди, от тези клевети, от тези лъжи и грехове.

Аз: Ще те последвам, Живот. Може би ще открием и за нас свят… може би…

Живот: Хайде, тръгваме към Вечността. Там ще открием света и ще се радваме на всеки миг, който е изпълнен с любов.

Аз: А за хората тук ще бъде ад, защото никога не намериха време да ти кажат едно „Обичам те, Живот”

Живот: А аз толкова много исках да го чуя и толкова много съжалявам, че си отивам, но те… те ме убиха…

Милан Милев

12.02.2011