Веднъж един човек вървял по голяма улица в центъра на едно голямо село, незнайно по каква работа. Вървял той, а насреща му – стадо овце. Толкова голямо, че препречило пътя и дори и мисъл не можело да става за разминаване. Начело на стадото – невероятно голям овен – с голяма глава и забележително големи рога. Човекът се спрял за момент, изчаквайки стадото да се отмести и да му направи път, но това не се случило. Той почакал още малко, но очевидно овенът имал същите намерения и също чакал. Човекът се ядосал. Не искал да заобикаля, тъй като това щяло да го забави.
- Махайте се! - извикал той.
- Ти се махай! - извикал овенът.
Човекът се стъписал. Но е трудно да се каже кое повече го изумило – фактът, че това животно говорело или заповедният му тон.
- Ти говориш?!
- Аз съм умен! - отвърнал отново овенът.
Човекът инстинктивно усетил, че много трудно би стигнал до разбирателство с това същество. Но никак не му се искало да отстъпва.
- Махни се от пътя ми! - опитал той.
- Защо?
- Защото си овен. Може да говориш, но си овен. А аз съм човек.
- Така е. Такъв съм се родил и не мога да го променя или скрия. Овен съм, но виж - след мен върви цяло стадо. А след теб има ли някой? Никой! Ти си сам. Затова те моля, не ме карай да бъда груб и се отмести от пътя ни!
- Какво като има много след теб – те са овце. - направил последен опит човекът.
- Може да са овце, но са много. И нито една от тях никога не би тръгнала след теб. А и не бих искал да отварям дума за дискриминация, така че бъди така добър и се отмести!
Човекът се позамислил още няколко секунди, но накрая решил да отстъпи. Нямал желание да бъде премазан от овчата тълпа.
А овенът бавно се отдалечил, изпълнен със самодоволство, водейки стадото към най-доброто пасбище, което знаел. И дълго време след това продължавали да се чуват техните гласове: б-е-е-е-е, б-е-е-е-е, б-е-е-е-е-е-е...

Copyright Adrian Bantchev 2004-2010