Денят беше мрачен и светлосиви облаци скриваха топлото слънце. Валеше тихо дъждец и капките падаха мълчаливо в локвите, сякаш бяха сълзи на младо момиче. Беше края на пролетта и дърветата вече бяха придобили обичайните си за сезона багри от наситено зелено. Единствения звук, който се чуваше, беше спокойното звънене на листата, върху които падаха капките. Тези листа бяха тъй зелени, че по жилите им сякаш преминаваха реки от живот. Природата, която се беше събудила от съня си през суровата зима, сякаш беше обрисувана с четката на изкусен художник. Цветовете се преливаха, като най-много имаше от зеленото. Сега беше времето, в което от него можеше да се види във всичките му нюанси. Всеки цвят беше тъй перфектно създаден и тъй перфектно поставен на мястото му. В този ден природата смирено се радваше на времето. Измежду зеленината се открояваше малка двуетажна къщичка с голяма веранда. Прозорците и бяха украсени с красиви червени и бели карамфили. В двора на тази къща се извисяваше едно стар ...