11.11.2021 г., 10:40 ч.  

Делници 

  Проза
1083 1 3
8 мин за четене
Беше неделя.Телефонът пак звънеше. Явно отново в болницата.
Обаждаше се колега от бърза помощ и разговорът бе съвсем кратък.
- Едно детенце умира. Не мога да се ориентирам.Идвай по-бързо!
Качих се в колата и за минути бях в отделението. Пред врата ме чакаха няколко души и баща, който държеше на ръце едно момченце. То едва дишаше на пресекулки.
Винаги имам включен ехограф за спешните случаи.Сложиха детето и погледнах с трансдюсера.
Гръдният му кош бе пълен с кръв, която притискаше дробовете и сърцето. Като те едва се разгъваха и трудно се виждаха пулсациите.Твърде учестени и повърхностни. Бе ясно, че се касае за разкъсана аорта и кръвта бързо изпълваше всичко.
А бащата не спираше да говори, нервно и задъхано.
- Както си ядяхме... и той се задави...И почна да кашля и повърна... Нали ще живее... Нали.. Нали...?
Просто не спираше да говори и да повтаря само това "нали".
Бях включил звука на ехографа и се чуваха тихите пулсации на сърцето.
После всичко спря.
Обърнах се към мъжа. Той стоеше ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Предложения
: ??:??