Беше неделя.Телефонът пак звънеше. Явно отново в болницата.
Обаждаше се колега от бърза помощ и разговорът бе съвсем кратък.
- Едно детенце умира. Не мога да се ориентирам.Идвай по-бързо!
Качих се в колата и за минути бях в отделението. Пред врата ме чакаха няколко души и баща, който държеше на ръце едно момченце. То едва дишаше на пресекулки.
Винаги имам включен ехограф за спешните случаи.Сложиха детето и погледнах с трансдюсера.
Гръдният му кош бе пълен с кръв, която притискаше дробовете и сърцето. Като те едва се разгъваха и трудно се виждаха пулсациите.Твърде учестени и повърхностни. Бе ясно, че се касае за разкъсана аорта и кръвта бързо изпълваше всичко.
А бащата не спираше да говори, нервно и задъхано.
- Както си ядяхме... и той се задави...И почна да кашля и повърна... Нали ще живее... Нали.. Нали...?
Просто не спираше да говори и да повтаря само това "нали".
Бях включил звука на ехографа и се чуваха тихите пулсации на сърцето.
После всичко спря.
Обърнах се към мъжа. Той стоеше ...