1.01.2008 г., 17:24

Различно еднакво

810 0 0
1 мин за четене

Е, добре. Теб те няма. И? Нищо. Всичко е същото. Все така грозно и безсмислено.

Вървя по пътеката. По същата тази пътека, по която съм вървяла хиляди пъти. Само че сега съм сама. Но пътеката си е същата. Същите напукани плочки, същите невзрачни тревички, израсли между пукнатините... Всичко е както преди. Все така грозно. Как не съм забелязвала тази грозота преди?

Отварям вратичката и влизам в стаята. В същата стая, в която те видях за последно. Мебелите са по-прашни, подът - по-мръсен, а стените напук са си еднакво жълти (казах ти да ги боядисаш!) и от тях крещят същите хора. Дори думите им са същите.

Леглото. Със смачканите завивки и чаршафи. Чакащо да дойда да го оправя.

Тик-так. Так-тик. Тик-так. Часовникът продължава да си тиктака монотонно и досадно. Само че вече е ненужен. Аз не броя секундите до твоето идване. Не броя секундите до нищо. Аз... май изобщо нищо не броя вече. Нито секунди, нито усмивки, нито маргаритки - НИЩО! Само от време на време, когато не мога да заспя, броя овце.

Ей, как безцелно тиктака! И колко е грозен! Как не съм забелязвала тази грозота преди?

Стълбите, килимите, вратите, дърветата, всичко е СЪЩОТО! Еднакво, глупаво и толкова, толкова ГРОЗНО! Как не съм забелязвала това безсмислие, тази показност и това нежелание за промяна (казах ти да боядисаш стените!)? Как не съм ги забелязвала преди?

Не. Няма да стоя повече тука! Няма! Тръгвам си! Опитвам да затръшна врата след себе си. Вместо това се чува жалко изскърцване, което малко разваля ефекта, но ми е все едно. А преди щях да се ядосам...

Е, добре. Няма те. И? Всичко е грозно, глупаво, безсмислено, празно... Точно както преди.

Добре, де. Може би и аз съм се променила... мъничко...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...