Тъмен остър хлад се процеждаше през малките прозрачни капчици мъгла, която бе загърнала дърветата, къщите и хората, и с някакво злорадо настървение изсмукваше уютната светлина на домовете и живия светлик на душите и ги хвърляше безмилостно в хаоса на тишина и мрак. На фона на тихото спокойствие на провинциалния град, самотно стенеха музикални акорди и глухо, с кух бумтеж, отзвучаваха в сянката на прииждащите крясъци - тържища на човешката суета.
    Изведнъж в безмълвната пустота на обезлюдените улици неестествено прозвучаха забързани припрени стъпки и вибриращо учестено дишане. Отвореният чадър едва потрепваше и заканително подсказваше на внезапно рукналия дъжд своето присъствие. Момичето вървеше бързо, леко приведено напред. Сребристо-сивата светлина на уличните лампи с безогледно нехайство хвърляше в пламналите от възбудата на напрегнатото очакване зеници отломъци на недоверие и смут.
  В невинната и душа, трогателно наивна, в детското поведение за порочното в любовта, се събираха метежно в шеметен бяг - чувства, мисли и болезнено впиващи се съмнения.
  Дали не бе евтина подигравка внезапното телефонно обаждане? Не се ли съгласи доста прибързано и лекомислено с предложението да се срещнат отново, след като с настойчиво упорство и борбена воля бе покрила всичко с изсъхналите листа на миналото, бе успяла да удави в горчивата мътилка на отминалото време всичките си трескави желания.
  Забравила бе дори неговото съществуване. Тогава започна вятърът - пронизващ, самозараждащ се сякаш от акумулираната болка, породена от безкрайните страдания, изпълнена с ехтящи гласове, зловещо деформирани, идващи от едно недалечно минало. Свистенето на огъващите се клони на дърветата предизвикваше у нея апокалиптични видения, населени със стенещи въздишки на покрусяващи разочарования, неочаквани възходи и нелепи падения, един всесилен със своята безпощадна слабост, вопъл, предхождащ и най-терзаещите носталгии. От разкъсаната гръд на обезумялото небе започнаха да се сипят като буреносен водопад едри капки дъжд, чиято почти магнетична смърт, пробуждаше в момичето стаения носталгичен копнеж по безвъзвратно загубеното. Яростни светкавици, подобно на прилепи, с могъщо великолепие се блъскаха в четирите измерения на помръкналия небосвод и се отразяваха в грандиозна и титанична гръмотевица.
   Сякаш времето я бе понесло със своята неумолима безпристрастност към стария и изронен бряг върху жалките останки от нейните разбити илюзии. Сега тя отново почувства в себе си живия изгарящ дъх на възкръсналата от пепелищата на забравата надежда. Един магнетичен къс, захвърлен случайно на пътя и, я отклони неочаквано  и тя повярва в празния духовен маскарад. Тази проклета слабост, която ни похабява постепенно и безгласно, за да кресне един ден в очите ни своите нечестни користни права и властно покорявайки ни, бездушно да ни хвърля в ямата на рухналата душа. Нали тъкмо заради нея човек безмълвно приема дребните коварни лъжи и подли унижения - без всякаква вътрешна съпротива, с някакво благосклонно примирие като фатална неизбежност.
   В пороя от мисли, които я блъскаха като падаща лавина, тя неусетно бе се отзовала на мястото на срещата. Какво упование имаше в доброто, за да тръгне, въпреки обидата, нанесена от отхвърлената трепетна любов сред пустинния път. Очите и сякаш плуваха извън времето и пространството, изпълнени с обезкуражаваща тревога и нарастващо, обезсърчаващо безпокойство. Вървеше напред, въпреки обезпокоителните, брутални в своята цинична похотливост, усмивки на насядалите под навеса гамени. Въпреки спотаените шушукания  на завистливо поглеждащите екстравагантни момичета, които седяха неприлично върху колената на безделниците, въпреки надигащия се юмрук на грубиянството. Най-сигурната и защита бе нейната беззащитност - нескрита в черупката на еснафската предпазливост и трезвото благоразумие. Може ли да достигне до своята далечина, все още смътна и неопределена мечта? Без да бъде оскърбена, без да се погаврят с нея и да я захвърлят? Каквото и да я дебнеше, тя трябваше да върви, защото любовта за нея  бе сляпа преданост, доверие и вяра, въпреки собствените си убеждения, всеотдайност на душата и сърцето. Само момиче сред вълчите дебри  на хорското лицемерие - най-тихата храброст в този свят.

СЛЕДВА