РАЗМИНАВАНЕ
първа част
Тъмен остър хлад се процеждаше през малките прозрачни капчици мъгла, която бе загърнала дърветата, къщите и хората, и с някакво злорадо настървение изсмукваше уютната светлина на домовете и живия светлик на душите и ги хвърляше безмилостно в хаоса на тишина и мрак. На фона на тихото спокойствие на провинциалния град, самотно стенеха музикални акорди и глухо, с кух бумтеж, отзвучаваха в сянката на прииждащите крясъци - тържища на човешката суета.
Изведнъж в безмълвната пустота на обезлюдените улици неестествено прозвучаха забързани припрени стъпки и вибриращо учестено дишане. Отвореният чадър едва потрепваше и заканително подсказваше на внезапно рукналия дъжд своето присъствие. Момичето вървеше бързо, леко приведено напред. Сребристо-сивата светлина на уличните лампи с безогледно нехайство хвърляше в пламналите от възбудата на напрегнатото очакване зеници отломъци на недоверие и смут.
В невинната и душа, трогателно наивна, в детското поведение за порочното в любов ...