Бяха като подивели. Търчаха около колата и лаеха. Няколко английски песа. В крайчеца на предното стъкло имаше празно, отворено място. Сенникът за слънце, дето го купих от София, оня с лепките, не беше хванал там и беше провиснал. От там ги видях. Видях и стопанинът им. Дребен чичак, с шуба и гугла. Завих се още повече в спалният си чувал и  пръднах. Имах си чувал от един секънд хенд в София, за 15 кинта. Издържаше до минус 10. Спиш комфортно в такъв при такава температура. Само носът ти се подава навън. Леко бях открехнал прозорецът на моят велик опел астра комби с който тръгнах за Албиона. Оттам навлизаше прохладен въздух. Различен от Българският, незнам по какво, но беше различен. Трети ден си спях като къпан в астричката, паркирал до една река и днес усетих, че България ми липсва. Там нямах нищо и никой, но ми липсваше. Странно усещане, дано не се засили. Прозях се шумно и навън отново излая куче. Натиснах копчето на часовникът си. Лампичката светна, беше едва 9 сутринта. Пиеше ми се кафе и ми се пушеше цигарка. Страшно ми се пушеше. От София помъкнах десетина стека бяло виктори, много кафе, малки газови бутилчици за по лев и трийсе от Карфур и две походни котлончета. Кеф е, като имаш всичко и не мислиш за нищо. Старият ми, така наречен шеф остана някъде далеч в миналото и още изпитвах вчерашното удоволствие когато му изтрих телефона от листата си. Повече никога нямаше да чуя за него. Никога. Е няма такъв кеф, хора..! Дано му приседнат последните две заплати които не ми даде и пристигнах тук с 40 евро в джоба. Простак мръсен!

Планът ми беше, още е и винаги ще бъде, да дремя до десет, после кафе и ще чета книга в чувала до два. А кога ще си търсиш работа, ми нашепваше един глас в главата. Нашепваше ми го още от България, след дългочетене в един форум. Там прочетох за един безделник, който отишъл в чужбина и пукнал от глад, понеже бил мързелив и не се спуквал от работа по 16 часа на ден. Та тоя глас идеше оттам. Ай сиктир бе! По форумите е пълно с манипулатори, дето ти нашепват някакви такива прокоби, да се чувстваш виновен и да те е страх от бъдещето. Здрав ли си? Прав ли си? Можеш да ходиш, да пееш, да пикаеш нормално? Радвай се бе, човек! Радвай се! Благодари на Бога, ако вярваш, ако не вярваш, благодари на съдбата, макар да е някак си тъпо. Все едно да благодаря на гардероба, но всеки си знае. Та можеш ли всички тия неща горе, ее, земи си една биричка, седни на някой мост, пийни си, пусни си нещо, музичка, квото те кефи! Ако още не ме разбирате, отидете в някоя болница, или в старчески дом , за половин час. Помотайте се там и пак ще си говорим.

Откопчах чувала и се протегнах. При това протягане ритнах панела на касетофона и той падна. Готино е да спиш в комби. Мога така да изкарам цял живот, или поне докато не си намеря квартира за наем, който да не ме направи роб. Знаете ли, реших, че ще се опитам, тук в Англия да не работя абсолютно нищо, или да работя колкото се може по- рядко! Напук на всички тези по форумите, дето се каканижат, че работели и тн. успяли и прочие глупости. Успяли роби. Хора нямащи време да четат и да мислят за съвършенството на вселената, но да мислят за пари им трябва цялото време на света. Ненормалници. Знаете ли, че в багажникът си имам въдици и куки за 5 хиляди години напред. Имам ластична военна прашка, гумени ботуши, палатка. Имам всичко необходимо да изкарам до края на щастливият си живот. Е, няма да е като в Риц, но все пак не сме педали, нали. Имам десетки консерви риба тон, грах, боб, русенско варено. Ммм, русенско варено, яли ли сте? Ако сте гладни, си вземете едно, овъргаляйте го в яйце, галета и хляб и го опържете на тиганче. Е няма такъв шницел. Сетне палнете цигарка и се загледайте в залеза. Абе ще стане от вас хора, но трябва доста работа. Откъде ще взема яйце ли? Винаги можеш да намериш отнякъде едно яйце.

Тука до мен, където съм паркирал, има и няква фурна. Мога да им чистя и хвърлям боклуците, сегиз тогиз, когато ми се прище социална дейност и ще имам топъл хлебец. В реката има рибка, вчера хванах едно такова английско пършиво рибе и го омъндах с консерва боб. Тоалетната в хипермаркета е на две пресечки и е супер. Има даже музика. Вече веднъж напъвах на бийтълс. Тия англичани са много прости. В нещо като контейнер намерих щайга с луканки и пакети фиде, ама поне десет на брой. Отделно имаше и натурален сок една каса. Лошо е, че не хвърлят бира. Незнам, тук какви са им законите, но май не обичат стари стоки, което е добре за хора като мен, които презират снобите и не им пука дали саламът е годен до декември 2012, или януари 2013. Ще живея като цар на гърба на снобите.. Хахах.. Какво ще правиш зимата, ми нашепва онзи гаден глас. Ще му мислим на зима, отговорих мазно аз. Все пак, папата дето е грабил и папал от цял свят, сега ще му повися на главата в някой Каритас пансион. Няма да го ухапе бълха, аз папам малко. Една топла супичка и къде да си опъна крачката, само в студените дни, това ми трябва. Ако ли не, и папата му се досвиди, ще се мре, какво пък толкова. Голям праз. Бялата смърт е утеха за бедните.Все пак, нали Бог ни обича и  за нас е  дал Сина си, няма да ни остави на произвола на папата.

Понякога, дори и на безделници като мен, се налага да поработят нещо. Не е страшно, да редиш стилажи със слушалки на ушите. Важното е да не си роб. Усетиш ли че те заробват, бягай презглава. Говоря на хора от моята порода, другите си бачкайте. Има хора, дето бухат до 60, четат само сметките, гледат шоуто на Слави и не щеш ли вземат че умрат. Има и такива, дето ако нямат дете на двайсет и девет и се тръшкат по земята, въргалят се и проклинат жестоката съдба. А има и такива, които на трийсет и пет, решават, че на света има много прекрасни хора които с радост ще имат по две, че и три дечица, та и без неговото ще се мине и решават да се занимават с други интересни неща.

Аз съм от третите. И ако сега ме псувате, ми е все тази. Да! Дреме ми на шапката. През ръкава на потникът ми е! Псувайте си. С мен, или без мен, с мойто дете, или без него, земята ще продължи да се върти. За мен, най- важното е, докато се върти и аз съм на нея, да не навредя на никой с нищо. Пък, ако мога да помогна и най-вече, да дам надежда на някой здрав и прав нещастник, че дори и той, здравият човек има защо да живее, ето това е не лоша мисия. Имам и друга цел. Да си заформя малка книжарница и да продавам всякакви книжни неща в нея. Най- вече книги. Даже съм решил, ако някога успея в това, да подарявам на всеки 20 клиент една от следните книги- Радичковата" Луда трева", Дивите разкази на Хайтов, Мечо Пух и Малкият Принц. Даже на всеки петнадесети клиент, че няма да имам търпение.

Какво правя в Англия, ме питате? Ами, как какво, гледам си кефа. Натъпкал съм колата с книги и ще чета Дамян Дамянов, тук, насред Йорк, по ливадите, на реката, в кафенетата и закусвалните. Ще обяснявам на надутите англичани и англичанки, колко са тъпи, и грозни и как на света има едно място, макар и превзето временно от алчни дебели политици, място за което те могат само да сънуват. Място където са се родили такива хора, че те и да се насерат, не могат да ги стигнат. Място на поети, писатели, художници и революционери. Място, където тези исполини винаги ще останат и винаги духът им ще витае там,по тези зелени места, балкани, равнини, поля. А онези мазни, гадни, подли, алчни, дебели чичовци еничари народни, които ни принудиха, за да не бъдем роби, да четем Елин Пелин по незнайни английски мостове, ще кажа едно нещо:

Душите ни, Българските ни души, не можете да вземете! Даже да оставим кокалите си някога край Ламанша, България ще пребъде, дори и в четвъртото измерение, ще пребъде! Там ще бъдем и ние вовеки.. А вие? Вие сте едни нещастници и за вас ще си спомнят примлясквайки за кратко само червеите, изяли тлъстите ви, продажни телеса..