Една чаена лъжичка болка, три супени лъжици гняв,
една щипка близост
И ето че наближиха пътеката, която ги отвеждаше право към Дейри.
- Не мога да дойда по-далеч, Йона.
- Зная. – каза тя.
Спряха се и се обърнаха един към друг. Ренар знаеше, че трябва да я пусне. – Пази се. – каза. – Няма от какво да се страхувам. Ти нали си тук. – отвърна. – Не мога винаги да съм бъда до теб. – Днес беше. Това ми стига. Благодаря ти отново, че ме спаси. – подхвърли тя, слагайки ръка пред устните си. Подсмихна се. А после добави – Утре ще те видя ли?
- Утре? Казах ти да не се връщаш повече.
- Но защо? Не искаш повече да ме виждаш ли? – рече сърдито.
- Не е това.
- А тогава защо?
- Все се забъркваш в неприятности. Трябва да стоя далеч от теб.
- Не. – каза, поклащайки глава в несъгласие. – Обещай ми, че утре ще се видим, на същото място. – Не мога да обещая такова нещо, Йона. – отговори Ренар с досада. ...