Повече от всичко Рейчъл най-много обичаше да се разхожда сред природата. И този ден не правеше изключение.
Макар и задушно, имайки предвид големите жеги навън, Рейчъл се запъти към един от парковете в града.
Беше сама. Нямаше никой с нея – нито момичета, нито момчета. Младото момиче нямаше никакви приятели, тъй като беше прекалено различна от тях. Всеки ден слушаше обиди, клевети и клюки по свой адрес. И всичко заради искреното ù желание да учи, а не да хойка без работа по нощите из дискотеките. Беше убедена, че за всяко нещо си има време и място и че и за дискотека ще дойде време. Но сега нейното единствено желание беше да вземе успешно матурата по английски език, за да сбъдне мечтата си да стане преводач.
Адски много я болеше, но беше научена да търпи, защото ù беше казано, че добре възпитаните момичета НИКОГА не противоречат на по-възрастните и скоро момичето се научи да прикрива чувствата, мечтите, сълзите си. Но тя не можеше да се справи сама с проблема.
Стана прекалено затворена ...