Репортаж

   - Уважаеми радиослушатели, както всеки петък, вие сте с нашата програма - за развитие на икономиката, транспортната инфраструктура, опазване на околната среда и административното управление на регионите с европейски средства. Днес прекият ни репортаж е от село Горно Минкино, където утре тържествено ще бъде открит поредният нов обект, построен със средства от фондовете на Европейския съюз по програмата за устойчиво развитие на регионите.  С неуморните усилия на държавното, областното и общинското ръководства бяха защитени няколко проекта в региона, имащи за цел повишаване благосъстоянието на населението, развитие на транспортните връзки и туризма, и  превръщане на този красив планински край в притегателно място за живот. България внася ежегодно своята вноска в бюджета на Евросъюза  и чрез проектите, които успяваме да защитим, получаваме финансиране на важни за страната проекти, чрез които в държавата влизат обратно почти толкова пари, колкото сме внесли в общия Европейски бюджет.

   Тук, в Горно Минкино например, беше построена по проект регионално развитие детска площадка, която утре ще бъде тържествено открита. Тук ще играят, както децата от селото, така и децата от съседното село – Долно Пенкино. По проект на Оперативна програма транспорт и програма Опазване на околната среда беше прокарана екопътека между двете села и сега те не са разделени, както са били в миналото, а са свързани. Сега може децата от Долно Пенкино, да играят на детската площадка в Горно Минкино по цял ден, а вечер да се завръщат в домовете си, щастливи, че живеят в този красив кът на родината. Но нека все пак попитаме жителите на Горно Минкино, какво мислят за новата придобивка.

   Репортерката почука на вратата на най-близката къща. Никой не отвори. Премести се встрани от къщата и погледна през оградата, в двора. Беше обрасъл с бурени. Вероятно никой не живееше тук. Тя отиде до портичката на съседната къща. Нямаше звънец. Натисна бравата, но ръждясалата брава не поддаде. Погледна през пролуките на портата. Състоянието на двора беше същото като при предишната къща. Вероятно и тук нямаше никой.

   - Уважаеми радиослушатели - продължи ентусиазираната репортерка - вероятно тук жителите не са си вкъщи, но да опитаме от другата страна на улицата... Ето например да отворим тази вратня...

   Репортерката опита да отвори изкривена вратня, която се срути с пукот заедно с поддържащия кол на земята.

   -Упссс... – извика уплашена тя в ефир.

   - Никой няма да намериш, те починаха миналата година – извика й вървящата насреща по улицата старица.

   Репортерката погледна към нея и на лицето й изгря щастлива усмивка.

   -Уважаеми радиослушатели, ето една жителка на село Горно Минкино, която ще ни каже, къде са отишли хората от селото днес? Кажете за нашите слушатели, коя сте вие и къде са днес жителите на селото?

   -Ами аз съм баба Минка – отговори старицата - и днес, и вчера, и много отдавна никой не живее вече тук. Младите заминаха, старите се поминаха. Само аз останах.

   -Ами в съседното село? – объркана попита репортерката – вероятно там има много деца, които ще играят на детската площадка.

   -Какви ти деца?! Само дядо Пенко Куция е там, но той рядко излиза от къщи. Хром е, едва-едва крета.

   Репортерката захълца. Сълзите и закапаха по микрофона барабанейки в ефир.

   -Ами сега?... Отиде ми репортажа...

   -Не плачи, чедо! - погали я бабата по главата. - Други площадки ще построят, на други места, други репортажи ще направиш. Че то, да ти кажа, деца може да няма, ама кандидати, които да строят детски площадки, винаги ще има...