svetlitschka (Светличка)
554 4783
7.10.2019 г., 11:52 ч.

Решетка 

  Проза » Разкази
1461 3 16
2 мин за четене

 

 

  Не те забелязах веднага. Прозорецът беше замътен, зад него плътната черна решетка и първоначалния мрак в неосветеното пространство навътре. Опрях се с ръце на стъклото и приближих лице - през моята козирка се виждаха само няколко космати топки, играеха си на гоненица. Две малки стъпала прецапаха през полезрението ми и аз отместих поглед встрани. Отдръпнах се уплашена. И когато отново се допрях до прозореца, ти ме гледаше право в очите. Кафеви зеници, почти като моите, изморени и потъмнели. Не беше отражение от стъклото, нито болна фантазия. Две космически, хипнотизиращи зеници, за онзи, който умее да чете езика им. От изненадата мисълта ми секна. Ти видя слисването, изписано по лицето ми, и разкриви уста в гримаса. Погледът ти ме пронизваше неприязнен, после се избистри насмешливо високомерен.

"И ти ли?" - попита ме с очи. 

"Ние сме заедно..." - посочих ти и аз с очите другите накацали по стъклото чела.

"Ами...гледайте..." - не разреши, а просто констатира ти. Но не извърна глава към вътрешността на помещението. Само се настани по-удобно срещу решетката и я обхвана с ръце.Когато очите ми още по-слисани се върнаха да срещнат твоите, ти само разтегли уста.

"Ами разбира се, че имам като твоите пръсти. "

Зазяпах се в случващото се зад гърба ти.После пак те загледах вторачено.

Стори ми се, че физиономията ти не беше се изменила никак, като спрял часовник, показващ пак същото време. Дали преди малко ми се бе привидяло? Може за теб всичко да е дошло само до тази фаза?

"Някога бях като тях..." - гърбът ти красноречиво "удостояваше с внимание" присъствието на двамата. Те тъкмо подновяваха любовната си игра. А аз подскочих стреснато назад. 

"Защо плюеш, глупачке? Само за миг те изпуснах от очи и ти ми напомни за себе си."

"Не се заплесвай много!"- жегна ме злобен кос поглед над мърдащите ти устни. "При вас да не става много по-различно? И при тая жилищна криза - по шест в една клетка..."

 След миг гейзерът блъвна и срещу Жана, учудено съзерцаваща двойката зад теб. Момичето подскочи назад уплашено:

"Животно такова!"  

"Кой знае..." - изгледа я ти и поклати глава. Значи все пак можеш. Или се наведе да я разгледаш от друг ъгъл?

 Двамата отзад не ни забелязваха. Тя стоеше вцепенена, в очите й цареше нищото. Той я пусна спокойно, също тъй, както я беше придърпал, и се покатери на люлката. 

 Вече нищо не отвличаше вниманието ми от теб.

Но твоят поглед си беше все същият.

 Жана  направи муцунка и ти почука бодро: 

"Хайде, плюни за изпроводяк!" 

Ти смени позата, за да спечелиш време, и с кратко мръдване на устните уцели лицата ни в стъклото. В следващия миг вече се отдалечаваше, обърнала ни гръб.

  Очите ми се спряха върху табелката пред решетката. Добре, че не можеш да четеш езика ни. На нея пишеше просто " Маймуни" .

© Светличка Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Разказ с неочакван край »

5 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??