Римейк

20.11.2013 г., 21:43 ч.

Проза

439 0 0

1 мин за четене

Тя имаше големи, сини очи. Русите ѝ къдри галеха плахото, като на сърничка лице. Москва-река бе нейното оправдание, а Евтим я съзерцаваше като икона на Богородица, с уважение и страхопочитание.

На седмия час учителката по английски ги раздели по двойки и Маша седна срещу руменото му от възбуда лице.

И какво ще прави сега. Случайността го принуждаваше да ѝ говори. Какво да ѝ каже. Всичките баналности, че е прекрасна, вълшебна или че много си пада по нея му се струваха ужасни. А девойката с езерния поглед стискаше коленцата си срещу него и мило му се усмихваше.

Ужас! Дойде редът им. Първият опит на Евтим да членораздели някаква реч се оказа пълен провал. Прокашля свитото си гърло, разхлаби ризата около врата и успя да изрече с последната останала воля:

- Ду ю спиик инглиш? - Маша се взираше с разбиране в отворената му уста. Дори му се стори, че услужливо се опитва да му помогне, когато от червените ѝ устни се откъсна

- Дую, но плохо...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Римейк

Свързани произведения

Коментари

Предложения