Рияд
Сънувам ли? Не зная, но съм там. А била ли съм там някога? Не зная, но съм тук. Усещам богатия аромат на подправки във въздуха. Кориандър, резене, черен пипер, кардамон... На носа му тежи, но веднага щом осъзнавам мириса, на душата ми й става леко. Оглеждам се, а стените са оранжеви, в цвета на дъхави портокали и вкусни мандарини, цитрусовата архитектура. Има музайки с кобалтово синьо, зелено и жълто, изкусно наредени от пръстите на андалуските майстори. Слънцето се отразява в тях и окъпва вътрешния двор в светлина и топлина. Направо си е жега. Капка пот се спуска по шията ми, но бързо я избърсвам с шала, омотан около главата ми. Какви красиви одежди нося. Тюркоазен кафтан със златни кантове и розови пискюли. В Мароко му казваха джелаба и всички ходеха така шарено и колоритно облечени, нехаещи за европейската мода и понятието „несъвместими цветове“. Тук няма правила или норми, тук има наслада и удоволствие, моментна радост от това, че съществуваш, и че можеш да зърнеш и докоснеш всички цветове на света.
От мен се носи парфюмен аромат, силен и плътен. Този облак от мирис е пропътувал хиляди километри из пустинята Сахара, изживял е високите температури на неуморното слънце, изживял е и тежкия сух въздух на вечните пясъци. После е посетил някоя райска градина, цялата разцъфтяла и натежала от рози. Взел е от техния аромат и се е преродил в прелест, в божествения розов парфюм. Накрая е обиколил Атласките планини, запознал се е с бербери и туареги и е събрал шепи любов и дъхави подправки, за да се обогати, да слезне чак от връх Тубкал и да влезне в моя Рияд, за да се всели в кожата ми и да омагьоса сетивата ми.
Стъпвам боса по изрисуваните плочки и се наслаждавам на тяхната студенина. За кратък миг те освежават ходилото ми, после успяват да поемат топлина от слънцето и тялото ми, затоплят се и спирам да ги усещам. Явно трябва да се движа, защо не и да потанцувам на нежните звуци на лютнята в далечината? Африканско-арабска приказка, сякаш съм в 1001 нощ.
Целите ми ръце са изрисувани със светло-кафява къна в различни нежни форми. Сред тях има много цветя и заоблености, има и точици, които блестят като перли по мургавата ми кожа. Нежни линии се вият и преплитат, образувайки красиви абстрактни образи. Доближавам нарисуваното до носа си, а то ухае на карамел. Аз съм един ходещ сладкиш.
На това място не съществуват емоции като тъга, тревожност или паника. Тук няма дори щастие, има само душевен мир и спокойствие с миризма на подправки, рози и ментов чай. Чувам как го сипват отвисоко. Ако няма пяна, значи не уважаваш своя гост, затова чая се сипва от поне две педи височина. Сервира се в едни кокетни метални чайничета със сини пискюли и бляскави елементи. В тях слагат мента и евкалипт, зелен чай, листа стевия и огромна бучка захар, която цопва доволно в малката стъклена чашка. Горчи от сладост, но е много вкусен. Ментата охлажда организма и спомага за хубавите емоции в този малък Рияд. Има много такива постройки в Мароко. Рияд, ниска къща с романтичен и малък вътрешен двор. Тук времето е спряло, оплетено някъде в клоните на портокаловите дръвчета. Спокойствието тече във вените ми, докато танцувам без да мисля за нищо.
Това е моето щастливо място. Щом мога да го усетя, значи то съществува. Тук идвам винаги, когато не се чувствам добре или имам нужда от успокоение и мир. Тук съм по-лека от въздуха и сякаш от мен излизат лъчи светлина. Под кожата ми прозират шарени искри и се чувствам като заря. Красива, раздаваща се и къпеща се в цвят, искряща и отличаваща се, единствената ярка светлина на тъмното небе нощем.
15 ноември 2017г.
© Гергана Карабельова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прекрасни описания. Текстът полъхва на чар и мистичност, досущ гореща арабска нощ. За много години!
-
Светът е пълен с красоти, очи да имаш да ги видиш и душа да ги попиеш! Нека Новата да е по добра и благодатна!
-
Красиво изживяване!
Вярвам, че ще остане като един вълшебен венец в паметта на времето!
И преди всичко в душата на очевидеца!
Брат ми работи в Мароко и ми е разказвал доста за тази екзотична страна.
За много години, Гергана! -
Много красота и богата образност пропита с чувственост
-
Силно, приказно!
-
Мечтая и аз да се завърна там някой ден
Тази страна и всяка една частица и нейна характерност са неизчерпаем източник на вдъхновение за живота ми, но и за разказите, които пиша. -
Бил съм няколко пъти в тази много интересна страна с много добри и коректни хора. Затова ми е интересно да чета.
-
Не спирай да пишеш, Гергана!👍
-
С радост ще продължа да пиша на темата за Мароко и моите интерпретации и фантазии, базирани на приключението ми там.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
