Рожден ден
Стоеше на пейката пред двора. Чу изпискването на телефона. Извади го с трепереща ръка и взе да се взира в малкия екран. Нищо не виждаше. Влезе вкъщи и сложи силните очила. Висяха, като лупи на носа му.
- Шибан телефон. Ането, беше права да взема нейният, старият, ама с тия мазолести пръсти нема да ма познай.
GSM-ът беше от тия най-старите, малко черно апаратче със спукан дисплей. Накрая взе лупата и прочете.
"Имате пратка №""""""""". Очаквайте я в 16 часа на посочения адрес. Нашият куриер ще ви позвъни."
Сложи си сламената шапка и седна пак на улицата. Слънцето препичаше, но и той изгаряше от напрежение да види, каква ще да е тази пратка. Сигурно, Ането е пратила подарък за рождения му ден. Не очакваше някой друг да му го честити.
Главата му вече пулсираше препечена от слънцето. Телефонът звънна.
- Алоу!
- След пет минути идвам с пратката ви, господин Методиев.
- Убу.
Наистина след 5 минути пред къщата спря голям камион. Излезе едно момче и му връчи камара от хартии. После влезе в камиона и след малко се чу бръмчене на двигател. На платформата изпълзя малко тракторче и младежът свали платформата.
Старецът стоеше с ококорени очи.
- Ей, момченце, туй не е за мене.
- За вас е, господин Методиев. Има и ремарке с прикачен инвентар. Като го сваля ще ви обясня, как се кара.
Обясни му всичко и камионът потегли.
Бай Иван беше с разтуптяно сърце и отворена уста. Не вярваше на очите си. От малък мечтаеше затова, да се качи на негово си тракторче и да обиколи селото. Всички да му завидят и той с развята коса да профучи край кръчмата и да спре пред магазина. Вярно сега нямаше коса, но бързо закачи ремаркето и се метна на трактора. Натисна газта и полетя към площада.
Пред кръчмата на клатещите маси, старците играеха табла. Иван, наби спирачки и ремаркето се завъртя.
- Глей ти бе!!! Туй и Иван Майстора.
Той се изхлузи от седалката, гордо вдигнал глава, нищо че беше прегърбен.
- Иване, ко и туй бе? Дан си спичелил от тотото?
Стоеше с ръце в джобовете и се подхилкваше под мустак. Познаваше ги всички, все набори, с които си играеше, като дете.
- Ей, пичът, ша дадеш ли едно кръгче?
- Давай, Кире метай са.
Кирето се метна и на подскоци потегли. Направи един кръг на площада и се върна биейки спирачки.
- Малии, ми то туй, кат мерцедес бе, Ванка. Отде го зе?
Гордият собственик премлясна, защото му бяха изсъхнали протезите от блаженната усмивка и каза:
- Дъщерката ве, пичуе.
Всички говореха едновременно и всички искаха да се повозят.
- Убу, метай ти са у ремаркето и ша одим на язовира.
Цялата даля старчоци се натръшка, хилейки се и шумно дърдорейки.
Ванката, натисна газта и подскачайки отзад, като чували с картофи, бандата пое по прашния път към язовира. Спряха сред облак прахоляк и пълзейки се изтърсиха от ремаркето.
- Разби ми лубмагото бе, лудньо!- изхленчи Боцето.
И останалите мънкаха, но бяха щастливи, че отново са деца. Отново са заедно и имат заветното тракторче. Не спряха да се бутат и дърдорят, а после свалиха гумениците и нагазиха във водата. Дядо Асен се хлъзна и цопна по задник. Всички се спукаха от смях.
Денят вече беше към края си и слънцето залязваше.
- Банда, ай да въ черпя у хоремага.
Шумната компания се натовари отново и се строиха в кръчмата. Пийнаха си подобаващо и залитайки всеки тръгна към къщи.
Иван паркира тракторчето в двора и телефонът иззвъня.
- Честит рожден ден, тате. Не мога да дойда, ама подаръчето се надявам, че ти хареса.
Не можеше да каже дума и накрая се разрида. После затвори телефона и прошепна:
- Благодаря ти, Ане! Имах най-щастливият празник в живота.
Стоеше под звездното небе и беше чудесно, че е жив...
© Гедеон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Знаех си, че си джентълмен 😂 и ша бегаш, като алтав.
Благодаря ти, Боряна. Най- хубаво е да оживеят мечтите ти.
-
Много ми хареса идеята на разказа. 😊
Хубаво е не само да има на какво да се радваме, а и на/с кого! 😊 -
Еее как, роботче на тракторче летящо из Космоса, това хич не е за пропускане! Ако и Габи е там, да тича отпред я сложи 😆 или айде, аз трябва да съм джентълмен, ще тичам аз отпред, а тя да се вози. 😅
-
😂 Представих си, как си се метнал на трактора и очите ти светлата.
Ша го включа в някоя серия от "На море в Космоса" -
Еййй, кеф! Я, как се ентусиазирах да се пльосна отгоре на тавана и да се припичам на слънцето, докато се возя! Ама и кръгче да ми дадеш, ей 😆😆 обещавам няма да се блъсна в някое дърво! А иначе, то важното е ти да ме разбираш. Аз ако не съм се разбрал, нищууу, стига ти да си ме разбрал, а кат те знам как ми четеш андроидските мисли, значи няма за какво да се тревожа. 😆😆
-
Разбрах та, кат иноту нищу. Ида с тракторчето да та повозя.
-
Ейй че хубаво!! Мисля си, то като няма на какво да се радваш /или не си го видял!/ си умрял, независимо дали си жив или не. Аз пък примерно всеки ден се радвам, че съм жив - един куршум с два заека тъй. Хем се радвам на нещо, тоест жив съм, хем се радвам по принцип, значи не съм умрял... каквото и да казах, надявам се да ме разбра, Вал, че то аз не се разбирам понякога. 😅😊
-
Ами да, като няма, за какво да се радваш значи си умрял.
-
Къв бил смисъла на живота. Това е смисълът, докато има на какво да се радваш, си жив!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Хареса ми!